Приказка за Зелената Змия и Красивата Лилия

Прочетете цялата книга Тайното откровение на Гьоте в неговата Приказка за Зелената Змия и Красивата Лилия, разбира се само ако долните цитати ви заинтригуват. За мен всеки допир с Щайнер е едно красиво душевно откровение.

Публикувам и въведението, защото според мен то е от изключителна важност, за да се разбере смисълът и значението на Приказката и изборът, който Щайнер прави именно с нея.

В Ъ В Е Д Е Н И Е 

Преди около 100 години, и по-точно през 1899, след като в 

продължение на две десетилетия разработи основите на науката за 

свръхестествения свят, антропософията, Рудолф Щайнер предприе 

първия си опит да излезе пред обществеността, и то по повод 150 

годишнината от рождението на Гьоте 28 Август 1899 избирайки за 

тема неговото тайно откровение в загадъчната „Приказка за Зелената 

Змия и Красивата Лилия". 

Дори и запознатите с антропософията на Рудолф Щайнер днес биха 

могли да попитат защо той се спря на тази приказка? Изборът на 

Рудолф Щайнер беше сериозно обмислен. Още в младежките години 

на своя живот той си беше поставил една далечна цел: Да възроди 

древните Мистерии, които винаги са осъществявали еволюцията на 

човечеството и да обедини в едно цяло изкуството, науката и 

религията, понеже в хода на времето те изгубиха връзките си със 

свръхестествения свят и поеха в съвсем различни посоки. Според 

Рудолф Щайнер науката отново трябваше да се превърне в познание за 

свръхсетивния свят, изкуството в съзерцание на свръхсетивния свят, а 

религията в изживяване на свръхсетивния свят. Ето защо постигането 

на тази далечна цел изискваше следното: държаните в дълбока тайнаМистерии трябваше все повече и повече да се отворят за човечеството 

и да станат достъпни за всички. 

В Гьотевата „Приказка" ние ще чуем загадъчните думи: „Дошло е 

времето!" Рудолф Щайнер отдавна беше разбрал, че в края на 19 и 

началото на 20 век думите „Дошло е времето!" ще важат за цялото 

човечество, понеже през 1899 привършва онази епоха от 5000 години 

(3101 пр.Хр. 1899 сл.Хр.), която окултните традиции винаги са 

обозначавали като „епохата на Мрака" или „Кали Юга". В началото на 

20 век трябваше да настъпи новата „епоха на Светлината". 

И точно както новият ден се предшествува от зазоряването, така и 

новата светла епоха трябваше да бъде загатната около един век преди 

изтичането на Кали Юга. През 1795 големият поет, посветеният Гьоте 

отправи своето скрито послание към цялата немскоезична култура: 

Време е „храмът" или Мистериите да стане достъпен за всички! И това 

послание се съдържа именно в загадъчната „Приказка за Зелената Змия 

и Красивата Лилия". Не случайно Рудолф Щайнер говори за нея като за 

„Гьотевия Апокалипсис" или „Гьотевото тайно откровение". 

В „Моят жизнен път" Рудолф Щайнер напомня, че в първата си 

статия „Гьотевото тайно откровение", излязла през 1899, той се 

изразява „недостатъчно" езотерично. Една година по-късно, в лекциите 

си пред берлинските теософи, той говори „изцяло" езотерично. А още 

по-късно, при освещаването на Първия Гьотеанум този пръв по рода си 

Мистериен център в нашата съвременна епоха Рудолф Щайнер 

определя своята интерпретация на Гьотевата „Приказка" от 1900 като 

„зародишната клетка" на цялото Антропософско Движение. 

Виждаме, следователно, с каква вътрешна и строга последователност 

Рудолф Щайнер свърза своя модерен езотеризъм с Гьотевия 

Апокалипсис. Защото кулминацията в Гьотевата „Приказка" настъпва 

тогава, когато подземният храм, или с други думи, скритите досега 

Мистерии, с тримата Царе - Златният, Сребърният и Бронзовият Цар 

представителите на науката, изкуството и религията се превръща в 

надземен храм, тоест в открит, съвременен Мистериен център. И в 

„Приказката" това се случва в мига, когато „Красивата Лилия" чува за 

трети път решителните думи на „Стареца с лампата": 

„Дошло е времето!". Така чрез Рудолф Щайнеровото дело Гьотевият 

Апокалипсис стана действителност. 

Хела Вийсбергер 

• Старецът погледна към звездите и започна да говори: „За щастие, в този момент всички ние сме заедно; нека всеки да изпълни своето задължение, всеки своето дело, и едно общо щастие ще претопи в себе си отделните страдания, също както общото нещастие разяжда радостта на отделния човек.
• Три неща властвуват на Земята: мъдростта, светлината и силата!
• Човекът с лампата помогна на красивия Момък, все още втренчено загледан пред себе си, да слезе от олтара и го поведе направо към Бронзовия Цар. В нозете на могъщия владетел лежеше меч в бронзова ножница. Момъкът препаса меча. „Мечът в лявата ръка, дяснатасвободна!", извика Бронзовият Цар. Тогава те се отправиха към Сребърния, който насочи своя скиптър към Момъка. Той го пое с лявата ръка, а Царят любезно добави: „Паси овцете!" И когато стигнаха до Златния Цар, той постави на главата му с най-бащински благославящ жест венец от дъбови клонки и каза:"Познай най-висшето."
• „Любовта не властвува, тя съзидава, а това е много повече!"