Прочетете цялата книга Тайното откровение на Гьоте в неговата Приказка за Зелената Змия и Красивата Лилия, разбира се само ако долните цитати ви заинтригуват. За мен всеки допир с Щайнер е едно красиво душевно откровение.
Публикувам и въведението, защото според мен то е от изключителна важност, за да се разбере смисълът и значението на Приказката и изборът, който Щайнер прави именно с нея.
В Ъ В Е Д Е Н И Е
Преди около 100 години, и по-точно през 1899, след като в
продължение на две десетилетия разработи основите на науката за
свръхестествения свят, антропософията, Рудолф Щайнер предприе
първия си опит да излезе пред обществеността, и то по повод 150
годишнината от рождението на Гьоте 28 Август 1899 избирайки за
тема неговото тайно откровение в загадъчната „Приказка за Зелената
Змия и Красивата Лилия".
Дори и запознатите с антропософията на Рудолф Щайнер днес биха
могли да попитат защо той се спря на тази приказка? Изборът на
Рудолф Щайнер беше сериозно обмислен. Още в младежките години
на своя живот той си беше поставил една далечна цел: Да възроди
древните Мистерии, които винаги са осъществявали еволюцията на
човечеството и да обедини в едно цяло изкуството, науката и
религията, понеже в хода на времето те изгубиха връзките си със
свръхестествения свят и поеха в съвсем различни посоки. Според
Рудолф Щайнер науката отново трябваше да се превърне в познание за
свръхсетивния свят, изкуството в съзерцание на свръхсетивния свят, а
религията в изживяване на свръхсетивния свят. Ето защо постигането
на тази далечна цел изискваше следното: държаните в дълбока тайнаМистерии трябваше все повече и повече да се отворят за човечеството
и да станат достъпни за всички.
В Гьотевата „Приказка" ние ще чуем загадъчните думи: „Дошло е
времето!" Рудолф Щайнер отдавна беше разбрал, че в края на 19 и
началото на 20 век думите „Дошло е времето!" ще важат за цялото
човечество, понеже през 1899 привършва онази епоха от 5000 години
(3101 пр.Хр. 1899 сл.Хр.), която окултните традиции винаги са
обозначавали като „епохата на Мрака" или „Кали Юга". В началото на
20 век трябваше да настъпи новата „епоха на Светлината".
И точно както новият ден се предшествува от зазоряването, така и
новата светла епоха трябваше да бъде загатната около един век преди
изтичането на Кали Юга. През 1795 големият поет, посветеният Гьоте
отправи своето скрито послание към цялата немскоезична култура:
Време е „храмът" или Мистериите да стане достъпен за всички! И това
послание се съдържа именно в загадъчната „Приказка за Зелената Змия
и Красивата Лилия". Не случайно Рудолф Щайнер говори за нея като за
„Гьотевия Апокалипсис" или „Гьотевото тайно откровение".
В „Моят жизнен път" Рудолф Щайнер напомня, че в първата си
статия „Гьотевото тайно откровение", излязла през 1899, той се
изразява „недостатъчно" езотерично. Една година по-късно, в лекциите
си пред берлинските теософи, той говори „изцяло" езотерично. А още
по-късно, при освещаването на Първия Гьотеанум този пръв по рода си
Мистериен център в нашата съвременна епоха Рудолф Щайнер
определя своята интерпретация на Гьотевата „Приказка" от 1900 като
„зародишната клетка" на цялото Антропософско Движение.
Виждаме, следователно, с каква вътрешна и строга последователност
Рудолф Щайнер свърза своя модерен езотеризъм с Гьотевия
Апокалипсис. Защото кулминацията в Гьотевата „Приказка" настъпва
тогава, когато подземният храм, или с други думи, скритите досега
Мистерии, с тримата Царе - Златният, Сребърният и Бронзовият Цар
представителите на науката, изкуството и религията се превръща в
надземен храм, тоест в открит, съвременен Мистериен център. И в
„Приказката" това се случва в мига, когато „Красивата Лилия" чува за
трети път решителните думи на „Стареца с лампата":
„Дошло е времето!". Така чрез Рудолф Щайнеровото дело Гьотевият
Апокалипсис стана действителност.
Хела Вийсбергер
- Старецът погледна към звездите и започна да говори: „За щастие, в този момент всички ние сме заедно; нека всеки да изпълни своето задължение, всеки своето дело, и едно общо щастие ще претопи в себе си отделните страдания, също както общото нещастие разяжда радостта на отделния човек.
- Три неща властвуват на Земята: мъдростта, светлината и силата!
- Човекът с лампата помогна на красивия Момък, все още втренчено загледан пред себе си, да слезе от олтара и го поведе направо към Бронзовия Цар. В нозете на могъщия владетел лежеше меч в бронзова ножница. Момъкът препаса меча. „Мечът в лявата ръка, дяснатасвободна!", извика Бронзовият Цар. Тогава те се отправиха към Сребърния, който насочи своя скиптър към Момъка. Той го пое с лявата ръка, а Царят любезно добави: „Паси овцете!" И когато стигнаха до Златния Цар, той постави на главата му с най-бащински благославящ жест венец от дъбови клонки и каза:"Познай най-висшето."
- „Любовта не властвува, тя съзидава, а това е много повече!"
Няма коментари:
Публикуване на коментар