За децата и образованието

В какво превръщаме децата си? Само образователната система ли е виновна или и ние самите вършим ежедневно насилие върху душите им с действието или бездействието си? Всеки има своята истина по въпроса. Всеки е готов да я налага на другите според възможностите, които има. Аз също имам своето виждане и мнение по въпроса, но не искам и няма да го налагам върху никого от вас. По-долу ще цитирам извадки от мнение на наша съвременничка и на един суфист, чиито думи често са пътеводни звездички за мен. А волята, дали ще приемете тези възгледи или не е ваша.

Образованието не е данни, а способността да ги осмисляш и да боравиш с тях. Образованието не е усвояването на информация, а способността да създаваш информация. Именно това е, което отличава всички хора, допринесли за развитието на човечеството, от останалите, които консумират техните достижения. Образователната ни система учи на консуматорство не само заради раболепието си пред масовата комерсиализирана култура, но и заради отношението си към знанието като към нещо, което се консумира, а не като към нещо, което се създава.

Системата за образование, основана на запаметяването на информация, трайно инвалидизира децата, защото ги принуждава ден след ден да ампутират от комплексната си личност емоциите и тялото, и оставя само мисленето, при това най-ограничената му част - тази, отговорна за механичното запаметяване и логиката. В училище те нямат право да чувстват (трябва да правят всичко, независимо дали им е приятно, или не, дали ги е страх, или не, дали го обичат, или не, дали ги радва, или не) и да се движат (само по 90 минути седмично, в рамките на норматива). Така те излизат инвалиди - емоционални и физически, а оттам и мисловни, тъй като човек не може да измисли нещо смислено, ако е лишен от емоции и физическа енергия и здраве, или поддържа и двете с помощта на химически вещества, наречени лекарства. Мнозина остават инвалиди за цял живот.

Идеята, че трябва да знаем по малко от всичко, за да можем "после да си изберем кое е за нас", стои в основата на това, което аз наричам образователна порнография - образование, което лишава ученето от тръпка, интимност, откривателство и интерес. Оттам тя го лишава и от радостта от достигането до откритието. Това образование разголва наготово и насила обекта на знание подобно на порнографията, която отнема от сексуалността цялата тайнственост и финес, цялата интимност, цялата тръпка и трудност на откривателството и опознаването. Защото, както казва един неназован коментатор за начина, по който образователната ни система разбира сексуалното образование, "Жената трябва да е загадка за юношата и младия мъж, а не просто вагина от учебника по биология. Иначе никаква любов не е възможна." (Моля да не ми се приписва първосигнално, че съм против това децата да знаят за секса). Любовта е свързана с откривателството, вълненията и с усилията, положени, за да стигнеш до нещо. Когато нещо ни се разкрие прекалено лесно, да не говорим насилствено, ние нямаме уважение към него. Ето защо знанието без откривателство и без загадка е образователна порнография, която създава не образовани хора с благоговение към знанието, а сертифицирани циници, за които знанието е обект на търгуване, средство за "задоволяване" на по-нататъшните им телесни/житейски нужди.

Цялата статия може да прочетете ТУК

Несъмнено, сега действащата система на образование на децата е голяма пречка. Родителите учат своите деца да разсъждават свободно и когато децата стигнат определена възраст, поради това, че разсъждават свободно, престават да мислят. Преди още да помислят, започват да доказват, да спорят и да питат: „Защо не?“. По такъв начин никога не достигат небесния разум. Защото за да се достигне този небесен разум е необходимо да бъдем отзивчиви и чувствителни, а не напрегнати. Това, на което учат днес децата, е агресивно отношение. Да налагат своето знание на другите. И в следствие на недостига на чувствително и отзивчиво отношение детето губи възможност дори да се докосне до тази същност, до тази действителност на разума, в която е духът на Бодхисатва. Това винаги е пораждало огромна трудност в живота на развитите души. 

Хазрат Инаян Хан

"Космическият език"