Translate

петък, 28 февруари 2014 г.

Завета на цветните лъчи на внетлината

Петък е и е ред на РОЗОВИЯТ ЦВЯТ


Като дойдете до сърцето, където е любовта, там ще видите особено нежна краска – с розов цвят. Същевременно тя излъчва и приятна, мека топлина. 

Розовото е цвят на Любовта и нежността.

Духът на Живота - Розовите лъчи

Планета - Венера

Ден - петък

Тон - сол

Розовото е цвят на Любовта и нежността.




По цветовете може да се съди за степента на човешката интелигентност. Ако човек е любещ, около сърцето му ще видите особена нежна краска с розов цвят.

Човек може да се изучава не само по чертите на лицето, но и по цветовете, които го обкръжават. Това е достояние на ясновидеца, а не на обикновения човек. Например ако някой човек поддържа в себе си възвишени, благородни чувства, той ще бъде потопен в нежнорозов цвят; колкото повече чувствата приемат низш характер, толкова повече цветът потъмнява. Не само чувствата имат специфични цветове, но и мислите. 


Гневът с какво се лекува? С розовия цвят. Това показва, че тъмночервеният цвят трябва да се превърне в розов или син. Мислете за тия цветове. Тия вибрации ще предизвикат у вас едно успокоение и вие ще започнете да мислите, да разсъждавате.


Като се примирим с Бога, ние ходим с виждане и тогава ще познаем розовата краска, в която Христос живее.

Краската на Любовта е розова. Краската на висшата Любов е светлосиня. Краската на Божествената Любов е Бялата Светлина.

четвъртък, 27 февруари 2014 г.

Завета на цветните лъчи на светлината

Прекрасен четвъртък със СИНИЯТ ЦВЯТ




Синята краска е на Духа и Истината. Когато вярваш, имаш син цвят в своята аура. Той действа на Душата и поражда възвишени чувднва в човека. Когато той се почувства обезсърчен, нека погледне синьото небе и ще почувства дълбок мир и радост в душата си.

Синият цвят показва, че трябва да благодарим на Бога за всички блага, които ни е дал.

Духът на Истината – Сините лъчи

Планета – Юпитер

Ден – четвъртък

Тон - ла
Синята краска е на Духа и Истината.





Синият цвят е среда за духовния живот на човека – тогава можем да растем духовно.

Синият цвят на небето действа успокоително. Затова, когато човек се чувства недоволен, нека обърне погледа си нагоре, към небето...

Възприеме ли този цвят в себе си, той ще се домогне до онези вибрации, които носят в себе си живот.

Само чрез синята краска вие ще можете да изпълните стиха: „Което е истинно, което е честно, което е праведно, което е чисто, което е любезно, което е доброхвално – това размишлявайте!“.

Който е маловерен, прочее, нека предизвика синята краска в себе си и тогава ще се махне маловерието.

Трябва да акумулирате нещо в себе си. Ти не може да имаш Вярата, Вярата ти не може да бъде силна, ако не възприемеш синия цвят.

Синият цвят е на волята. Трябва да се учиш да акумулираш тази светлина в себе си.

При Вярата имаш син цвят в своята аура.

Ако развиете в себе си ясновидството, когато някой ви говори истината, ще видите, че от него излиза един прекрасен син цвят, който с нищо не може да се сравни.

Той влияе върху духовното начало в човека, той събужда в него любов към Бога и определя отношенията му към Божествените прояви.

Ето защо ще работите и ще гледате да внесете в аурата си синия цвят. Отправяйте често погледа си към небето!

И тъй, трябва да работите с ясносиния и с жълтия цвят, за да облагородите себе си – тия са цветовете, които ще тонират човешкия ум, човешкото сърце и човешката воля. Така човек ще се намира под благородни импулси.

Щом дойдем до синия цвят, той събужда у човека по-благородни чувства, стремеж към Истината. Но ако този цвят се набере повече и изключи другите цветове, такъв човек става фанатик и умът му се спъва.

Ако преобладаваше синият цвят, човек щеше да се отличава с чрезмерно развито религиозно чувство. Той щеше да бъде голям догматик – каквото каже или в каквото вярва, думата му трябва да се изпълни.

Засяга ли се обаче някой религиозен въпрос, ще употребим всички стихове за синята краска, които се отнасят до Истината, и тогава Духът на Истината ще хвърли светлина върху умовете, за да не спорят.

Ако мисълта е много разклатена, ти се съмняваш, брожение има, възбуден си, гледай синия цвят. Мисълта ти се успокоява при синия цвят. Сините цветове действат успокоително на нервната система, на мисълта.

От какво зависи разположението? От синия цвят. Човек, на когото липсва синият цвят, е неразположен, има недоимък. Синият цвят съдържа тази психическа енергия на вътрешното богатство. Човек, като съзнава, че има вътрешно богатство в себе си, е доволен. Емблема е синият цвят.

Синият цвят показва, че трябва да благодарим на Бога за всички блага, които ни е дал.

Тия, които носят синия цвят, това означава Истината, вярата в тях.

Ако някой е обезверен и обезсърчен, да се заеме с отглеждане на сини цветя. Синият цвят ще му предаде излишната си енергия и вярата му незабелязано ще се усили.

Като ученици, вие трябва да знаете, че всяко цвете има свое велико предназначение. Щом е така, не късайте цветята безразборно. Късате ли ги, мачкате ли ги, и вие ще пострадате в известно отношение – например ако откъснете един син цвят и го захвърлите, непременно ще изгубите нещо във вярата си.

Само синята краска е, която може да ни даде понятие за хубавото, и тия, които притежават тая краска, обичат хубавото.
В Божественият свят цяр за всички болести е синият цвят.

Учете се сами да се лекувате. Който е развил чрезмерна чувствителност в себе си или страда от неврастения, нека използва синия цвят на светлината. Всяка сутрин да прави обливания със сините лъчи на светлината върху главата, гърдите и стомаха си.

Коя е причината за болестите – отсъствието на известен цвят в човека. Ако му липсва червеният цвят на Любовта, жълтият цвят на Мъдростта или синият цвят на Истината, той непременно ще боледува. Ето защо, за да не боледувате, трябва да внесете тези цветове както в организма си, така и в своята психика, т.е. в чувствения и в умствения си живот.

Синият цвят в голямо количество и в чист вид причинява подем, разширение на чувствата, проявяване на най-възвишени чувства в човека.

Ако нямаш хубаво разположение, постави пред себе си синия цвят – той внася енергия и мир, успокоява.  Ако искате да усилите вярата си, в положителен смисъл, трябва да използвате сините лъчи на светлината – ясните, не тъмносините; те са в състояние да усилят вярата и да премахнат меланхолията в човека.

Сините цветове действат успокоително на нервната система, на мисълта. Ако мисълта е много разклатена, ти се съмняваш, брожение има, възбуден си, гледай синия цвят. Мисълта ти се успокоява при синия цвят.

Дрехи със син цвят тонират.

Синият цвят показва най-хубавата сила, която владее – може да я постави за добро на другите. Синият цвят не сте виждали. Ако го видите, той може би е сто пъти по-красив, отколкото го виждате на небето. Ще го видите – блика, блика светлина, синкава светлина излиза; като блика, тази светлина те подбужда да направиш добро – трепериш да направиш добро и на най-малката мушица, радваш се, че можеш да направиш добро. Ако синият цвят не те стимулира да направиш добро, защо ти е този цвят?

Ако кажете думата син, веднага си представяте или тъмносин, или ясносин цвят. Първият е цвят на долина, затова ви сваля ниско, в долината на живота; ясносиният цвят ви напомня небе, височина, затова издига мисълта ви високо, на някой планински връх. По същия начин и другите цветове произвеждат различни състояния в човешката мисъл.

Синият цвят на небето действа успокоително. Възприеме ли този цвят в себе си, човек ще се домогне до онези вибрации, които носят в себе си живот – следователно аз говоря за цветовете не само като носители на известни вибрации, но и като носители на живот.

Синият цвят внася в човека Истината; тя пък тонира умовете на хората и ги прави свободни. Законът на свободата отваря сърцата на хората, разширява ги и дава простор на човешката воля. Истината дава тон на живота. Значи между всички явления в живота има неразривна връзка.

Ти свободен не можеш да бъдеш, ако нямаш онази, синята дреха на Истината; нея като придобиеш, ще бъдеш свободен. Този, синият цвят, за който ви говоря, е такъв, както вие мислите. Той е емблема.

Има толкова нюанси синият цвят. Той е в съчетание с другите цветове, но е в центъра, около него се въртят всички други цветове, помагат му и му дават стойност. Някои мислят, че е само синият цвят, но синият цвят е център, около него всичките цветове работят. Казвам: около този син цвят имаме същества, които ще дойдат от Невидимия свят – ще те учат как да бъдеш свободен. Човек трябва да бъде научен как да пази своята свобода, която Бог му е дал, свободата, която Любовта му е дала, свободата, която Мъдростта му е дала.

Истината ще дойде; тя да пази свободата, която си придобил в Мъдростта и в Любовта. Казвам: като ви говоря за Любовта, говоря за свободата на Мъдростта. А Истината е, която ще ви научи как да пазите онази свобода, която ще пази свободата на Любовта и свободата на Мъдростта. Това е вътрешно мистично отношение.

Най-хубавият син цвят, той е на Истината. Така ви говори на вас Истината, такива краски има. Ако ги видите, и да сте мъртви, ще оживеете.


Утвърждение за деня



Ако сгреша, знам, че това е само част от оздравителния процес!


сряда, 26 февруари 2014 г.

Завета на цветните лъчи на светлината

Сряда е под знака на ЖЪЛТИЯТ ЦВЯТ


Жълтият цвят дава простор и успокоение на ума. Чистият жълт цвят произвежда вътрешно равновесие на чувствата, мип, тишина, спокойствие. Щом дойде жълтият цвят, човек започна да разсъждава повече, да търси причините на явленията. 

Онзи, красивият жълт цвят, е най-хубавите мисли, които човек може да има.


Духът на Мъдростта - Жълтите лъчи

Планета – Меркурий

Ден – сряда

Тон – ми






Жълтият цвят е на Мъдростта и означава интелигентност. Ако в теб преобладава жълт цвят, ти искаш да работиш умствено. Ако искаш да мислиш добре, носи дрехи с жълт цвят и ще се развиеш умствено. Това е цвят на нервната система, дава простор, урегулира, уравновесява.

Щом дойде жълтият цвят, той оказва влияние върху развитието на човешкия ум и човек започва да разсъждава повече, да търси причините на явленията.

Чистият жълт цвят произвежда вътрешно равновесие на чувствата: уравновесяване, мир, тишина, спокойствие.

Най-хубавият жълт цвят – златист, който някога сте виждали, той е на Мъдростта.

Жълтият цвят на светлината оказва влияние върху човешкия ум. Намаляването на този цвят предизвиква тъмнина в ума, неразбиране на нещата и противоречия. Без жълтия цвят човек не може да бъде умен. Кажеш ли на глупавия дума, която съдържа жълтия цвят, той ще поумнее.

Ако ти не вярваш в жълтия цвят, как ще дойде мисълта в тебе?
Ако искаш да мислиш добре, носи дрехи с жълт цвят и ще се развиваш умствено.
Тия, които носят жълтия цвят, нека дадат от своята мъдрост, от своето знание и на другите.

И най-после, когато започнете да виждате жълтия цвят, вие ще се натъкнете на хора, които влизат в Духовния свят. Жълтият цвят ви показва, че имате вече духовни хора.

Онзи, красивият жълт цвят, е най-хубавите мисли, които човек може да има.

Жълтият цвят на някоя планета показва, че там живеят същества повече мислещи, философи. Тия същества са горделиви.
  
Светлите цветове – ясносиният, ясножълтият, действат успокоително върху нервната система.

Ако преобладаваше жълтият цвят, умът щеше да бъде крайно развит. Където умът на човека е много развит, страданията му са големи.

Ако мислите са дисхармонични, трябва жълтия цвят да проникне у вас.

Страхът се лекува само чрез жълтия цвят.

Когато човек се влюби, започва да мисли – значи след розовия цвят иде жълтият. Розовият и жълтият цвят си хармонират. Когатовие искате да излекувате известен недъг в себе си, прекарайте тия два цвята през ума си и те ще произведат един малък благоприятен резултат.

Жълтият цвят е свързан със силите на душата.

Срещаш жълтия цвят, той ще ти даде подтик за разумността. Казвам: цветята, между които ние минаваме, са проводници на Божиите блага. Срещаш жълтия цвят – той е подтик към разумния живот; цветето казва: „Благата, разумността, която Бог ти е дал, използвай ги“. Не забравяй Божиите блага на разумността.

Ако постъпите небрежно с някой жълт цвят, ще изгубите нещо в умствено отношение.


Като говорим за разумността в живота, имаме предвид отношението на светлината към живота. Животът е благо, за проявата и развитието на което са нужни три цвята: червен, жълт и син. Разумността специално произтича от жълтия цвят. Жълтият цвят има отношение към знанието, към опитностите на човека. Червеният цвят не може да се прояви, ако жълтият не му дойде на помощ. Следователно човек не може да оцени благата на живота, докато не е разумен.

 А Мъдростта ще ти даде една жълта дреха с най-хубавия жълт цвят. Като се научите да живеете по закона на Любовта, ще имате една червена дреха, по закона на Мъдростта – жълта дреха, а по закона на Истината – синя дреха.
Добре е човек да отправя сини, жълти или портокалови лъчи към онези органи на тялото си, в които чувства излишна енергия. Понякога на някои места в организма на човека става известно подпушване, което създава анормални състояния. Той трябва да облива тялото си със сини и жълти лъчи на светлината.

В духовния свят цяр за всички болести е жълтият цвят.
Коя е причината за болестите? Отсъствието на известен цвят в човека. Ако му липсва червеният цвят на Любовта, жълтият цвят на Мъдростта или синият цвят на Истината, той непременно ще боледува. Ето защо, за да не боледувате, трябва да внесете тези цветове както в организма си, така и в своята психика, т.е. в чувствения и в умствения си живот.

Ако дойдем до жълтия цвят, той помага вече на човешката мисъл. Колкото повече жълти лъчи има в човешкия мозък, толкова по-здраво мисли човек. Когато мисълта не е будна в него, той е лишен от жълтите лъчи.
Ако си слаб в ума, носи жълт цвят.
Жълтият цвят показва, че човек трябва да бъде разумен, да използва нещата правилно.
Онези, които се стремят към Мъдростта, обичат жълтия цвят. Богатият обича жълтия, главно златистия цвят, защото му напомня златото.

Аз ще ви запитам думата растене на кой цвят съответства според вас? – „На зеления.” Скръб? – „На черния.” Знание? – „На жълтия.” Жълтият цвят съответства на Мъдростта. Този цвят не съществува в Природата, той е само отражение, досега не се е проявил, ние не го знаем. За в бъдеще може да се прояви. Цвят, който се е проявил, има сила в себе си, той е жив, съзнателен цвят. Като влезеш в неговата аура, с него можеш да правиш чудеса. Жълтият и червеният цвят засега са само маски, не са истинските образи.

Някои искат да станат богати. Всеки може да бъде богат, ако е умен. В когото умът не е развит, той богат никога не може да бъде. Казвам: всичките тия цветове показват пътищата, по които трябва да работите. Вие не може да проявите деятелност, ако не се храните с жълтия цвят.




вторник, 25 февруари 2014 г.

За връзката на Учителя с Рудолф Щайнер

Рудолф Щайнер е роден на 27 февруари 1861 година в село Кралевич в Унгария. Завършва политехнически институт във Виена, а после завършва и философия във Виена. Неговата дейност има три периода: първи период, през който той се занимава с писателство, литературна критика и теория на философията; втори период - от 1901-1913 година - той е секретар на
теософското общество; трети период - от 1913 година е ръководител на антропософското общество, което създава. Създава Школа до Дорнах, близо до Базел. Неговата цел е да свърже науката с религията - да възвърне Бога в науката, природата и религията.
Преди Балканската война Боян Боев е студент в Мюнхен. Рудолф Щайнер е преподавател. Понеже физиономията на Боян Боев е малко особена и запомняща се - баща му е арменец, а майка му българка - то Щайнер го вижда и запитва откъде идва. Отговаря, че идва от България. Щайнер възкликва: "От България ли идвате? Знаете ли, че България е една велика страна? Тя е една много важна страна и на нея и на цялото
славянство предстои да изиграят голяма роля в бъдеще." Това е казано в присъствието на останалите студенти и става причината, загдето към българските студенти започват да се отнасят с по-голямо внимание и уважение. След като свършва този разговор, Щайнер отново извиква Боян Боев насаме и го запитва защо е дошъл и се е записал тук да следва. "Искам да стана ваш ученик и да следвам висши науки!" Щайнер отговаря: "Ти няма защо да ставаш мой ученик, защото Великият Учител е в България. Затова се
завърни там и стани Негов ученик." 
След известно време Боян Боев се завръща в България и се случва така, че той се запознава с Учителя. В един разговор през 1911 година, на въпрос запознат ли е с книгите и дейността на Рудолф Щайнер, Учителят отговаря, че познава този виден окултист.
Приятелите са учудени и Го запитват къде са се срещали с него, на което Учителят отговаря: "Срещали сме се, но не на физическото поле."
След като Боян Боев изписва стотици страници за антропософията на Рудолф Щайнер и превежда много неща, то идва време за най-големите развръзки в Школата. По един конкретен повод Учителят казва: "Рудолф Щайнер е прероденият Питагор." Всички останахме изумени. Много приятели започнаха да четат за Питагор, за неговата Школа, която дава началото на гръцката цивилизация.
Така че Рудолф Щайнер не беше случайна личност и случаен дух. Той носеше със себе си много знания от миналото. За него Учителят бе казал: "Рудолф Щайнер има своя мисия в Европа. Да подготви европейския ум, за да може да възприеме Новото Учение, което идва в света." Всички тук на "Изгрева" знаехме, че това Ново Учение е Учението на
Учителя. Това го знаеше и Боян Боев, но другите щайнеристи не можеха да допуснат това в умовете си.
Случи се така, че противниците на Рудолф Щайнер му изгориха Школата на 31 декември 1922 година вечерта, срещу новата 1923 година. Прочетохме това по вестниците и съобщихме на Учителя. Като ни изслуша, усмихна се и каза: "Навремето Питагор допусна жена в Школата си и заради нея гърците му изгориха Школата. Но не си научи урока тогава. И ето сега, на същия Питагор - на днешния Щайнер също му изгориха Школата, и то също заради жена." Това разбуни духовете на "Изгрева". Всички тръгнаха да търсят исторически извори за Питагор и да намерят как се е казвала онази жена, заради която гърците са му изгорили Школата. А брат Боев намери как се казва новата жена, заради която швейцарците му изгориха Школата. Казваше се Мария Сиверс, рускиня по произход. Тя владеела руски, френски, немски и английски и му става първа помощница. Накрая приятелите отиват при Учителя и носят две имена на две жени - едната от времето на Питагор, другата от времето на Щайнер. "Учителю, какво ще ни
кажете за тези две жени?" "Това не са две жени, но една и съща. Онази от времето на Питагор е същата, която е преродена сега при Щайнер. При кардинални прераждания тези души вървят заедно."
Мина също много време. Неведнъж Учителят в беседите си е говорил за Питагор и за неговата Школа. Това ще намерите в Словото Му. Разказвал ни е как Питагор отишъл в Египет и престоял петнадесет години при египетските жреци, само и само да получи посвещение. Открили му една единствена тайна. Тази тайна днес е известна на учениците в училище, като "питагорова теорема". Според нея, хипотенузата на квадрат е равна от сбора от квадратите на двата катета. Но това е едната страна на въпроса. Онова,
което научава там Питагор не е това, което се учи в училище. Питагоровата теорема има друго значение и Учителят я разкри пред нас. 
Учителят разглежда триъгълника и неговите катети и хипотенуза като проекция на
човешката личност. Единият катет представлява чувствата, другият катет - мислите на човека, а хипотенузата представлява волята му. В такъв случай питагоровата теорема има друго значение, което е истинското духовно знание. Или - волята у човека на квадрат (хипотенузата на триъгълника) е равна на сбора от чувствата на квадрат плюс мислите на квадрат (това са двата катета на триъгълника). Ето това е получил Питагор от египетските жреци. А Учителят добавя към това знание следното: "Духът на човека на
квадрат дава чувствата на квадрат плюс мислите на квадрат плюс волята на квадрат." Това е едно знание, което е за учениците от Школата
Рудолф Щайнер

След като бе изгорена Школата на Рудолф Щайнер, неговите последователи построиха домове на всеки един ученик, но вече от каменни блокове, за да не могат да бъдат изгорени. Често ни показваха такива снимки. Веднъж ги показаха и на Учителя. "Учителю, да си направим ли и ние такова нещо на "Изгрева"? Учителят разгледа снимката и каза: "Ще минем и без това." Щайнер си заминава от този свят на 30 март 1925 година.
Веднъж Влад Пашов отива при Учителя, за да получи от Него идея за клише на "Житно зърно". Учителят му предлага една картина от ул."Опълченска" 66, която представя човека като дете, юноша, възрастен и старец - в неговите четири фази от живота. Но тя не била подходяща за клише. Тогава Учителят изважда един албум с картини, където са били дадени илюстрации от книгата на Рудолф Щайнер за тълкуванието на Откровението. Учителят му показва една картина, която представлявала жена, облечена в слънце. Казва му: "Вземи тази картина, тя е хубава. Само нека се прерисува и да се огради със зодиакалния кръг така, че зодиакалният знак Водолей да бъде на зенита." Така било направено това клише по идея на Учителя от картината в книгата на Рудолф Щайнер. Ще го видите в списание "Житно зърно" от 1931/32 година. Това говори за отношението на Учителя към Рудолф Щайнер.
Веднъж, след беседа, Боян Боев запитва Учителя: "Учителю, идват ли тук, на Вашите беседи, някои големи окултисти, намиращи се вече в другия свят?" Учителят отговаря: "Рудолф Щайнер и Седир са единствените от заминалите окултисти, които идват тук редовно на лекции в невидимата за вас Школа. Дори водихме разговори с Щайнер, който Ми каза: "Учителю, чудя се, как можете в толкова малко и обикновени Слова, в един обикновен човешки език, да изразите такива велики идеи и истини?" Учителят му
отговорил: "Само че този език не е обикновен език. Този език е най-точният език на земята и единствено с него могат да се предадат окултните Истини. Затова се родих и дойдох в българския народ, защото той е най-старият окултен народ на земята."


"Изгревът" том 1, спомен на Мария Тодорова

Завета на цветните лъчи на светлината

Вторник е денят на ЧЕРВЕНИЯТ ЦВЯТ


Животът започва с червения цвят. 
Червеният цвят е врата, през която Животът влиза.

Червеният цвят е врата, през която Животът влиза.

Духът на Любовта - Червените лъчи

Планета - Марс

Ден – вторник

Тон – до







Червеният цвят внася в човека живот, енергия и движение. Докато е под влиянието на природния червен цвят, човек е активен, буен, готов и за работа, и за бой. Изгуби ли този цвят в себе си, той става пасивен.

Червеният цвят символизира от една страна живота, а от друга – борбата в живота.

Здравето си ще добиеш от светлината. Малокръвен си – обикни светлината, обикни червения цвят! Като иде светлината, лесно е, който знае. Червеният цвят да личи. Като дойде, той освежава човека. Онези, които искат да бъдат здрави, да не боледуват, трябва да се хранят с червената светлина, трябва да се хранят с червения цвят. 

Червеният цвят съдържа магнетична сила, която тонира нервната система на човека.
  
Червеният цвят е проявление на един висш свят. Той е емблема на Любовта и е толкова чист и деликатен, че ако се докоснете до него, ще внесе във вас висши вибрации, висш живот; но колкото повече слиза надолу от една гама в друга, става все по-гъст и по-гъст, докато във физическия свят този цвят действа възбудително на хората.

 Човек не може да разбере Любовта, докато не научи външните и вътрешните свойства на червения цвят във всички негови нюанси.

Всеки цвят на спектъра има своя специфична аура, която за обикновеното око е невидима. Под думите аура на един цвят разбираме проявата на този цвят във всички негови нюанси, видими и невидими. Червеният цвът символизира от една страна живота, а от друга – борбата в живота. 

Когато говорите за Любовта, като носителка на живота, вие обличате думите си с червен цвят.
Сърцата на всички висши същества на Любовта са свързани с червения цвят, който те изпращат като струя на Земята.
  
Цветът на Любовта е най-хубавият червен цвят, който съществува в природата. Ако го видите, вие никога няма да го забравите. 
  
Ако вие носите червения цвят, носете го, но бъдете хора на живота! На кой живот – на онзи възвишен, благороден живот. Да дадеш живота на човека, а не да му го вземеш – това разбирам аз под червен цвят. 





Утвърждение за деня



Мога да прощавам, да нося нежност и съчувствие.

Знам, че животът ме обича и обгрижва.


понеделник, 24 февруари 2014 г.

Завета на цветните лъчи на светлината

Отдавна исках да почна по-серозни занимания със Завета на цветните лъчи на светлината, но все излизаше нещо друго и отлагах. И понеже се доверявам (пък и абсолютно отговаря на вътрешното ми усещане) на Дънов, че всяко нещо трябва да става с ненасилие и съответно с това, въпросното събитие се случва в точното време, когато ти си готов за него, та почнах преди 2 седмици. Просто към сутрешните си занимания добавих още малко време за четене на съответната краска.

За самият метод ще пиша по-късно, а тази седмица ще ви цитирам мислите на Учителя за всеки отделен цвят, отговарящ на седемте дни на седмицата.

Понеделник е денят на ЗЕЛЕНИЯТ ЦВЯТ


В зеления цвят е потопена цялата сеашна еволюция. Зеленият цвят регулира магнетичните и електрични явления в човешкия организъм. От зелената краска зависи успехът. Който иска да расте и здрав да бъде, той трябва да се свързва със зеления цвят.


Зеленият цвят е свързан с растенето – който иска да расте и здрав да бъде, той трябва да се свързва със зеления цвят.

Вечният Дух - Зелените лъчи

Планета – Луна

Ден – понеделник

Тон – фа

Кой цвят преобладава на Земята? Зеленият. В зеления цвят е потопена цялата сегашна еволюция, той е преобладаващият цвят.

Ако внесете зеления цвят в човешкия организъм, човек започва да гради, да създава.

Зеленият цвят действа успокоително. Зелените цветове действат на очите органически успокоително. При зеления цвят чувствата се успокояват.

Справедливите и работливи хора трябва да се хранят със зеления цвят.
Зеленият цвят е свързан със силите на волята.
Ако някой живее в зеления цвят, той се движи в търговията, в банките и във всички осигурителни дружества.

От зелената краска зависи успехът, в нея влиза и освежаването. От недоимъка на зелената краска се ражда сиромашия, а когато е в изобилие, развива се любостежанието и скъперничеството; затова, когато зелената краска стане чрезмерно голяма, трябва да прибягваме до червената, за да реагира над нея.

Чрезмерните желания в този свят образуват зелената краска. Отричане от себе си значи от това, което на нас не е потребно – ние не трябва да желаем това, което не ни трябва.

Земята тук е едно училище, в което трябва да се научим. Някой казва, че не може да обича и люби – това показва, че има недоимък на червената краска и затова такъв трябва да намери човек със зелената краска.
 
Много пъти трябва да употребяваме зелената краска – например трябват ли ви пари, положете зелената краска.
Причината да търсим да обичаме е, че имаме излишък от зелената краска.

Питам: на какво се дължи този краен материализъм, в който човечеството се намира днес? Този материализъм се е отразил и върху науката, и върху религията, и върху общественоикономическия живот. Всички хора казват: пари, пари ни трябват! Причината за този краен материализъм се дължи на това, че светът е потънал в зеления цвят. Зеленият цвят е крайно материалистичен. Един ден, когато човечеството излезе от него, то ще влезе в синия цвят, който иде след зеления, според цветовете на дъгата. И затова, за да измени състоянието си, човек трябва да излезе от този цвят. Зеленият цвят не е лош, но когато вземе надмощие над другите цветове, това се отразява зле върху човека.

Щом дойде зеленият цвят, хората стават материалисти. И в животните е същото – птичката например си прави леговище, гнездо. Хората пък мислят за къщи, за ниви, за пари, сякаш светът се състои само от тези неща. Злото не е в това, че се пораждат такива желания, но щом материалният живот вземе надмощие над духовния, явява се злото в света.

Изобщо всички цветове трябва да се хармонизират помежду си. Всеки цвят си има определено място и определено въздействие върху Природата и човека. Например кога може да се даде предимство на зеления цвят? Дотогава, докато той подкрепя твоите корени, докато дава стабилност на твоя живот, докато те успокоява, той е на мястото си; но щом се натрупа повече, отколкото трябва, заражда се злото.

Когато светлината на някоя планета е зеленикава, това показва, че съществата, които живеят там, са материалисти, но материализмът в тях е взел повече умствен характер. Частната собственост в тия същества се е усилила значително и всеки от тях иска да владее грамадни пространства. Изобщо материализмът там е в своя разцвет.

Някой има желание да забогатее, иска да държи богатството само за себе си. Причината за това се крие в излишъка на зелената светлина в организма му. – „Какво да правя, за да се освободя от тоя излишък?” Раздай част от богатството си, не ти трябва тоя излишък.

Когато искаме да помогнем някому, който страда в материално отношение, ще употребим всички стихове, които са за зелената краска, и тогава тия същества, които разполагат с тази краска, ще помагат.
Тонът фа има зелен цвят – цветът на растенето, на храненето във физическия свят.
Казвате: „Какво ни интересуват музикалните тонове и техните цветове? Ние се интересуваме от хлебеца, да има какво да хапнем”. Който разсъждава така, той се намира в тона фа, в зеления цвят, в материята. Всички животни се намират в тона фа – при зеления цвят, при тревата.

Ако черният ви дроб е разстроен, вие не можете да възприемете трептенията на зеления цвят.
Когато вашата нервна система или когато вашият ум или вашето сърце започнат да обедняват, представяйте си едновременно следните три цвята: розов, жълт и зелен. Като се съединят тия три цвята, правляват едно съединение, което предразполага човека да се чувства като самостоятелен индивид и тогава той казва: „Сега аз мога да направя всичко”.

Колкото повече се приближаваме към даден свят, толкова и неговият цвят става по-силен. Кой цвят преобладава на Земята – зеленият; всички същества на Земята са потопени в него. Същевременно ние сме свързани с всички планети и слънца, които са и съществата, които ги населяват. Светещата раса обаче представлява същества, които са творци – те творят, съграждат Вселената. За нашето зрение те са невидими. В бъдеще, когато зрението на хората се развие, те ще виждат светлината, която светещата раса носи със себе си, и ще виждат светлината на онези звезди, които днес не виждат.

Упражнения за духа и тялото

Изнеси дясната си ръка напред, с дланта надолу, и допирай последователно палеца си до всичките пръсти на ръката: до малкия, до безименния, до средния, до показалеца.
След това обърни същата ръка с дланта нагоре и направи същото упражнение.
После направи двете упражнения с лявата ръка, първо с дланта надолу, после с дланта нагоре.
Като свършиш упражнението, ще почувстваш едно просветление в ума си и ще намериш начин, как да оправиш работите си. Ако не си разположен, направи същото упражнение. Скръбен си, направи упражнението. Палецът, като представител на Любовта, ще предаде нещо от себе си на другите пръсти. Това ще помогне на мозъка и на слънчевия възел и те ще почнат да работят. 

Утвърждение за деня




Всяка клетка на тялото ми е изпълнена със здраве и енергия!