И пак за храната, българите и още нещо

Този път просто ще поместя откъси от една статия, която прочетох в друг блог и която ми хареса изключително много, а който иска да я прочете цялата, ето тук

 БЪЛГАРСКА ТЕРАПИЯ

Нашия народ често е впечатлявал чужденците. Прекосили границата ни, те са виждали силни, снажни и жизнени хора. Дошлите отдалече са се възхищавали на невероятата красота на българските жени, на трудолюбието на  млади и стари, а и на крепкото здраве, което е позволявало на хората да станат столетници.

Особените качества на българите не са просто Божия благословия. Те не са възникнали случайно, а са плод на определен начин на живот. Този начин на живот има изключително дълга традиция. Векове наред предците ни са оставали верни на своите наследени навици и обичаи. Хранели са се умерено, бих казал дори, че са съществували неписани правила какво, кога и как да се яде. Почти цялото население на страната ни се е занимавало с физически труд, като е идвало и допълнително раздвижване на тялото благодарение на хората и ръчениците.

Важни са били също седянките и надпяванията. Във въздействието на българските музикални инструменти не е нужно да убеждавам никого. Гайдата, гъдулката и кавала галят слуха и душата. Общуването с приятели, роднини и познати действа благоприятно на нашата психика. Човек не се чувства сам, а част от една голяма група. Това дава вътрешна сила и увереност. Песните също спомагат за намаляването на стреса давайки добро настроение. Ако сме весели и отпуснати, нашата имунна система е на ниво и лесно се справя със заплахите за здравето ни.

Когато човек пее, или играе ръченица, дишането му е интензивно и кръвта се насища с кислород. Кислорода от друга страна прави кръвта алкална, а в алкална среда злокачествените образувания (като рака например) не могат да се развиват. При ръченицата, а и при някои бързи хора кръвообращението се подобрява неимоверно.Голяма част от отпадъчните вещества (които са отрова за организма) биват бързо отнасяни и извеждани от тялото посредством потта...

Разговарял съм лично с възрастни хора, от които разбрах какво са яли най-често българите в началото на 20-ти век. Месо се е употребявало рядко, обикновено в неделя, след ходене на църква се е заколвала кокошка. Естествено по празници като Гергьовден и през зимните месеци консумацията на месо е нараствала. Най-често на трапезата са поставяни боб, леща, зеле, грах, бамя, ряпа, чушки, моркови, домати, картофи, кисело и прясно, мляко, лапад, млади лозови листа (за сърми), гъби, лук, чесън, яйца, сирене, извара...

Консумирали са се и много плодове: ябълки, круши, дюли, череши, боровинки, глог, трънки, сливи, грозде. Местните плодове са най-полезни за нас понеже организма ни има най-много ензими нужни за тяхната преработка.

Прясната риба също е била важна част от диетата на българите в миналото. Хляб се е консумирал в големи количества, но доста по-различен от днешния. До неотдавна за засваската се ползваше хмел, който е полезен за тялото. В хмела има вещества, които притежават противовъзпалително, дори противораково действие, да не забравяме и антиоксиданта ксантохумол, той забавя стареенето на организма.Излиза, че преди време хляба е бил не само храна, но и лекарство...

Днес обаче за закваска в хляба се употребява мая, в която има термофилни дрожди. Някои автори смятат, че те са много вредни за здравето. Вредни вещества се срещат и в доста от стоките в магазина. Макар добавките в храните с код Е да са одобрени отEFSA (European Food Safety Authority) не е тайна, че някои от тях съвсем не са безопасни. Смята се, че Е 432 може да причини проблеми на бъбреците, води до наднормено тегло и кожни инфекции. За Е 950, Е 951, Е 104, Е 142, Е 123 и др. се предполага, че могат да причинят рак.

Ако човек прочете пълния списък с добавките имащи код Е и разбере какви са рисковете от консумирането им, ще се депресира. От EFSA ни уверяват, че добавките са в толкова малки количества, че влиянието им върху човешкото здраве е за пренебрегване. До някъде това е така, но в нашата храна няма само едно вещество с кодЕ, те са стотици! Не се знае със сигурност какво е въздействието им  в комбинация на едно с друго.

Сравним ли начина си на живот днес с този от преди 60 години виждаме, че разликата е огромна. Сякаш някой ни е обезбългарил и превърнал в съвсем различен народ.Голяма част от нас са се обездвижили в офисите. Голяма част са се отчуждили от роднини и приятели, няма ги събиранията и общите веселби както бе в миналото. Малко са хората, които сами произвеждат храната си. Част от стоката в моловете до голяма степен е вредна за здравето ни.

Това, което правеше българите здрав и силен народ вече почти е изчезнало. Няма яБългарската терапия – движение+ хубава храна+ любов, веселие и духовност. Стапяме се защото престанахме да бъдем себе си...надежда обаче все още има.Все още е възможно да се спре потъването в блатото. Няма невъзможни неща, с желание и упоритост всичко се постига.

Да не би да е невъзможно да се позаинтересуваме кои са най-вредните храни и да ги избягваме? Това е сравнително лесно, в интернет има достатъчно информация по този въпрос. Някои неща дори се знаят от доста време. Всичи сладки газирани и негазирани напитки (най-вече съдържащите аспартам) не са полезни за здравето. Те могат да се заменят с минерална вода, или чай. Мента, маточина, лайка, глог, мащерка, кантарион, шипка, невен, коприва и др. са в изобилие във всеки край на България. Ако човек се поразходи из природата ще си ги набави безплатно. Отварата от тези билки са много по-приятна от чайовете на “Pickwick” и “Earl Gray”.Най-важното обаче е това, че чая от български билки няма да направи кръвта ни по-киселинна и няма да допринесе за развиване на ракови и др. заболявания... както правят сладките газирани напитки.

Навиците се променят трудно, но човек трябва да се спре и замисли какво е разумното – да продължи с вредните неща, или да се избере пътя на здравето? Веднъж да се тръгне по правилния път и след кратко време той ще изглежда съвсем естествен...

Както виждате сравнително лесно е да се набави истинска храна. Човек не може да избегне всички вредни продукти, но ограничи ли употребата им, ще има голям ефект върху здравето му. Ако съчетаем разумното хранене с движение става още по-добре. В града, в панелените кутийки е трудно да се играе ръченица, но пък има други места където това може да се прави. Голяма част от приятелите и познатите ми се занимават с народни танци. На когото хората и ръчениците не са по сърце може да се запише на фитнес. В парковете не е забрането да се тича, а и с гирички и пудовки може да се направи страхотна тренировка в къщи...Нужно е обаче желание, а най-вече и осъзнаване на необходимостта от движение.

С йога и най-вече дихателните й упражнения човек може да се занимава в къщи.Насищането на кръвта с кислород благодарение на дихателните упражненния е най-бързия начин да неутрализираме повишената киселинност на кръвта, докарваща толкова много опасни заболявания. Заниманията с народни танци, спорт и йога ни помагат да се преборим по-лесно със стреса и преждевременното остаряване на тялото.

Полезен ефект върху нас има събирането с познати, роднини и приятели. Днес ние прекарваме голяма част от времето си пред монитора на компютъра и телевизора.Човешкия контакт обаче е изключително важен. Когато двама души могат да се погледнат в очите, те много по-лесно ще стигнат до съгласие по даден въпрос.

Общуването с много хора е полезно не само за психиката ни, но и за кариерата. Колкото повече приятели имаш, толкова по-лесно е да намериш повече клиенти, или нова работа (ако си загубил старата). Поддръжката на приятелите е от полза и когато сме болни. Дали го вярвате, или не, не зная, но добрите мисли лекуват. Когато голяма група хора се моли за теб и желае оздравяването ти...стават и чудеса.

Вместо да се държим като слаби и жалки индивиди, можем да се вземем в ръце и да променим съдбата си започвайки с осъвършенсване на себе си посредством осъзнат избор на храната, повече движение и спорт, но най-вече търсене на приятелството на хората около нас. Любовта лекува най-добре, а духовността и стремежа към доброто ни правят по-силни. Старите навици трябва да се погребат, а с тях злобата, завистта, страха.

Нужна ни е Българска терапия!:)

Следизборно

И пак за содата

Содата, като средство за поддържане на алкално ph в тялото ни, вече е била в центъра на моя публикация. Сега просто ще прибавим още малко чудесни начини за използването и.

1. Пилинг
Смесваме три части смлени овесени ядки с една част вода и една част сода. Перфектен освежаващ и подхранващ скраб за лице, а и за тяло.

2. За почистване на ноктите на ръцете и самите ръце
С по-гъста четка, потопена в сода изчеткваме кожичките около ноктите, както и мръсотията под ноктите. После със смес от 3 части сода и една част вода правим пилинг на целите ръце, изплакваме с хладка вода и продължаваме с маникюра.

3. За ходилата
В леген с топла вода и две лъжички сода и няколко капки лавандулово масло накисваме краката, и след известно време правим пилинг със смес три части сода, една част вода и една част кафява захар. Изплакнете, намажете с крем и увийте ходилата си за 5 - 10 мин. със суха, затоплена кърпа.

4. Релаксираща вана със сода
Половин чаена чаша сода във ваната почиства кожата, възстановява ph-то, като нутрализира киселината, успокоява кожата, омекотява я и премахва вредните влияния от околната среда.

5. Като избелващо средство за зъбите
Това приложение на содата не е ново. Малко сода на мократа четка за зъби прави чудеса и без да хвърлящ пари за избелващи пасти и други съмнителни продукти.

6. Измиващо средство за лице
И тук можем да спестим на кожата си малко химия и да се доверим на чудесната смес от 1 ч.л. чист пчелен мед и 1 ч.л. сода.

Карма и съдба - 4

А ето и нещо от Учителя - Предопределение и свободна воля

1. Трите начала – свободна воля, провидение и неизбежност.

Сега ще ви дам една схема, т. е. учението на старите. В тази схема имаме следните три начала: свободна воля, провидение и неизбежност или съдба. Свободната воля е бъдещето на човека, провидението е настоящето, а неизбежността е миналото на хората. Това са учили както в Египет, така и в Гърция, така ще учат и в бъдеще. Провидението е основната точка, от която произлиза неизбежността. Когато човек е в несъгласие с провидението, той няма свободна воля, а ако е в съгласие с Бога и с Неговите наредби, той има свободна воля. Тогава много лесно ще разрешите въпроса защо ви преследва съдбата. Защото сте в несъгласие с провидението. Защо не ви преследва съдбата? Защото сте в съгласие с провидението. Под “воля” подразбирам Божествената воля. От нея имаме три принципа: тяло, човешки разум и душа. Положителната страна на душата е Добродетелта, а отрицателната е порокът; положителната страна на разума е Знанието, а отрицателната е невежеството; положителната страна на тялото е инстинктът, а отрицателната е озверяването. Съществува още една категория от три неща: чувства, съгласие и усещания. Положителната страна на чувствата е Любовта, а отрицателната е ненавистта; положителната страна на съгласието е Истината, а отрицателната е заблуждението; положителната страна на усещанията е удоволствието, а отрицателната е страданието.

2. Същност на понятията „карма-дихарма“, „съдба-предопределеност“.

Има ред теории, създадени на Изток, за противоречията, които обясняват и кръщават с различни имена. Някои, като в Индия, обясняват противоречията с думата „карма“. Някои – с думата „съдба“, и казват: „Съдбата му е такава!“ Други пък – с „предопределение“. Възможно е да е така, във всички тия определения все има известна истина.

В индуските думи карма и дихарма „карма“ подразбира съдба, лоши последствия, т. е. туй, което си правил, ще ти го правят, а „дихарма“ подразбира най-хубавите условия, които Бог е дал на разположение на твоята душа. Божието благо се възнаграждава пак с Божие благо. Думата „Дихарма“ има ватански корен, която има връзка с българската дума „Дар“. Дихарма е това, което християните наричат: БЛАГОДАТ. Това е Дар. Щедро дава един извор! Но ако ти пиеш от тази вода и не благодариш на Бога, няма да те ползува. Някои хора по благодат разбират тъй: дядо им да умре, че да им остави наследство. Това не е благодат. Това ти се дава като благодат. Всички хора наоколо те обичат, всички ти треперят и са готови да изпълнят всяко твое желание. Казват, че благодатта освобождава човека от всичко. Не, благодатта показва, че туй същество е живяло в съгласие с Божиите закони, затова има тази благодат. А за онези същества, които не са живели в съгласие с Божиите закони, няма благодат – за тях има карма. 

3. Законът на кармата и способи за нейното ликвидиране.

Слабите хора поначало ще бъдат бити и ще бъдат слаби, но в края ще станат силни. Сега Бог е на страната на слабите и е против силните. Добрите хора отначало ще бъдат бити, а в края ще бъдат при добри условия. Някой пита дали нещо е предопределено. Да, когато отидеш в кръчмата, предопределено е да платиш. А когато не отиваш в кръчмата, не е предопределено да платиш.

На Земята при човека идват всички тези лица, на които дължи по закона на кармата, и вземат от него някои неща; и ако знаеш закона, ще благодариш. Други пък лица ще дойдат и ще ти дадат. Духовете карат няколко хиляди души като черда (чарда/чарди) [стадо животни – крави или биволи] и колят едното, а другите от чердата не знаят, че и на тях ще дойде реда. Така е, когато едни грешни хора злорадстват, че други грешни хора страдат. Само ако малко кръшнеш настрани, Природата, която е толкова разумна, ще те държи отговорна и тогава за всички блага, с които те е дарявала, ще ти иска сметка и трябва да платиш. Щом се провиниш, затварят кредита. Има горе Същества, които разбират твоите замисли – какво ще направиш. Щом постъпваш невярно, ще вдигнат доверието си от теб. Със страданията се изплаща кармата. Бог е в началото и в края, а средата е изкуплението на кармата. Значи човек почва отначало с доброто, после средата е лоша и накрая пак свършва с доброто. Значи страданието е едно, радостите са две.

Един брат запита: „Как човек може да ликвидира със своята карма?“

Човек ликвидира със своята карма като работи за другите, за Бога. Чрез Любовта човек ликвидира със своята карма. Казано е в Писанието: „Любовта ще покрие множество грехове.“ Всяка погрешка трябва да се покрие с едно добро. Когато дойде Новораждането, като се роди човек изново, ще се освободи от закона на кармата. При закона на кармата трябва да идеш някъде, защото си създал връзки с известни лица, за да се изплатиш. Хилядите злини са хиляди нишки, хиляди конци. Как ще ги скъсаш? Като направиш хиляди добрини. Кармата се ликвидира с Разумността. Щом човек има Разумност, ликвидира с нея. Като изплаща човек кармически задължения, не трябва да прави нови дългове. Най-голямото изкуство е човек да може да измени съдбата си. Като умреш, временно се освобождаваш от кармичния закон, временно не искат от теб вземане и даване. Но в онзи свят те не се ликвидират и като дойдеш тук, пак ще искат да се изправиш.

4. В света няма случайности – съществува Божествен промисъл.

Съвременните хора трябва да се убеждават с много аргументи, факти и логически заключения, че има Божествен Промисъл, който чрез известни Закони направлява човешкия живот. Всички мисли, желания и действия се определят от известни Закони. По някой път на това, което се случва в живота, което е странно за вас, вие давате криво тълкувание, заради което сте си създали с течение на времето и в ред поколения чудновата философия, че всичко в света е произволно, тоест че няма ред и порядък, че правото е на силния, на умния, на хитрия и т.н. Има ли нужда да се доказва, че това е голямо заблуждение?

Божественият Промисъл е строго определил всички неща и явления – нищо в света не е случайно. Всички събития, от какъвто и характер да са те – физически, психически или обществен – се ръководят от едно Висше Същество, което бди за техния ход. Тъй както поставят някой машинист да бди върху машината на трена, дето животът на пътниците зависи от него, така и Земята, която се движи в пространството, има свой машинист, който по някой път туря в машината повече огън, а по някой път по-малко. В движението си и Земята прави известни кривини, при което някой път се приближава до някоя по-голяма планета, която й въздейства. Това са далечни работи, които в бъдеще ще изучите и разберете.

5. Всичко в разумния живот е строго предопределено.

В живота всичко е строго определено. Освен физическия живот има и друг, по-възвишен, в който всички неща са предвидени и разумно предопределени. С раждането си още на всеки човек е определен известен кредит, на който той може да разчита. Вън от физическия свят има други закони, които регулират нашия живот. Понеже не познават тези закони, хората мислят, че всичко се нарежда от законите на физическия свят. Благодарение на това разбиране на съвременните хора се ражда злото. Като мислят, че всеки трябва да се грижи за себе си, защото не знаят какво утрешният ден носи, хората се стремят към осигуряване. Но пътят на живота на всеки отделен индивид е предначертан и строго математически определен. На всекиго е определено какво ще стане от него, как ще живее как ще се развие животът му. Това е Законът на постоянните причини и последствия.

Вложете в душата си следната мисъл: Планът на вашия сегашен живот е предвиден още преди 250 милиарда години и този план вие не можете да измените. Той ще се измени сам по себе си в следното ви слизане на земята. Всички ваши сегашни нещастия, несполуки и неразбирания се състоят в това, че вие си правите все нови планове за живота. Разберете, че всеки народ има предопределена мисия, която, ако не извърши както трябва, той е загубен – нищо не може да го спаси. Всеки индивид също има своя определена мисия.

От гледището на астрологията, ако направите хороскоп на някой човек, можете да определите точно годината, деня и часа, когато ще се случи някое важно събитие в живота му, което да има съдбоносно значение за него. Ако е разумен, той може да избегне това събитие. На това, именно, се основава упованието ни в Божията милост и снизхождение. Понеже Бог знае, че ние живеем в огънат свят, където изкушенията са неизбежни, затова е готов всякога да прощава.

Сполуките и несполуките в живота се обуславят от един вътрешен закон. Например точно определено е колко кораба трябва да потънат в една година. Всичко е изчислено математически. Колко деца трябва да се родят и умрат през годината – и това е точно определено. Също така е определено колко време трябва човек да яде и колко време да не яде. Ако ядете през времето, когато ви е определено да не ядете, стомахът ви ще се разстрои и пак ще ви се наложи този пост. Ще кажете, че Църквата насажда поста. Аз не наричам това пост. Според мене пост е това, когато богатият човек не яде и всичко, което би употребил за ядене през това време, го даде на някой беден. Освен това е точно определено колко ще завършат училище през дадена година. Водете си статистика и ще видите колко верен е този закон. Това не са твърдения, а резултати на този вътрешен математически закон, който действа в природата. Никой не може да посегне върху човека, ако за това не му е дадена власт отгоре. Ако Бог не му е позволил, и да тегли куршума, няма да постигне целта си – ръката му ще се вцепени или револверът няма да хване [ще засече]. Ако не е решено детето ви да умре, то не може да умре.

Въпрос към Учителя: Възможно ли е човек да се роди по всяко време?

Има дати, в които е невъзможно да се роди човек. За всяко раждане има точно определени математически дати. Това е доказано астрологически.

Астролозите вземат под внимание само планетите, а при това всички звезди, които съществуват, оказват голямо влияние върху човека. Следователно разнообразието седи в това – какво влияние оказва всяка звезда. И това, че хората се различават, се дължи на звездите, които са безброй – оттам съществува и разнообразието между хората. Това е едно упражнение за ума ви, с което се хвърля една по-свежа мисъл, за да знаете, че всичко в света не е атавистическо, или както турците вярват, че всичко в живота е фатализъм, т.е. че всичко е предопределено. Действително, нещата са точно определени, но в това определение на Живата Природа съществува една Абсолютна справедливост и Свобода.

6. Съдбата на хората не е фатално предопределена.

Ще кажете, че съдбата ви е определена, и човек, колкото и да работи, не може да я измени. Има една съдба определена, наречена първична съдба, но има една съдба, която човек всеки ден пише – както живее, така пише. Той сам пише съдбата си. От човека зависи да си напише добра или лоша съдба. И предсказаните, и определените неща могат да се отложат или отменят. Ако грешният бъде наказан за своя лош живот, но се обърне към Бога и изправи живота си, наказанието му ще се отмени. И ако на праведния се каже, че ще получи благословение за добрия си живот, а той се отпусне и започне да греши, благословението му ще се отнеме и ще се замени с наказание.

Едно трябва да знаят всички хора: Бог определя съдбата им – никой друг. И тази съдба не е нещо фатално. Тя се определя според техните мисли, чувства и постъпки. Следователно никой не е в състояние да избави човека от собствената му съдба – ако има някой, който може да му помогне, това е самият той. Как? Като измени направлението на своите мисли, чувства и постъпки. Щом измени мислите, чувствата и постъпките си, едновременно с това и Бог ще измени своите решения към него. Човек обаче иска нещата да станат според неговите желания, без той да направи някаква жертва от себе си. Не, ако човек измени своите мисли, чувства и постъпки в прав смисъл, и Бог ще измени решенията си към него. В Стария завет е казано: Според вашите мисли, чувства и постъпки вечно ще ви отхвърля от Лицето Си. След това евреите съзнали своите грешки и се разкаяли. Бог им казал: “Щом се разкайвате, обърнете се към Мене и Аз ще залича греховете ви.” И обърнаха се те и Бог стана милостив към тях.

7. Кой предопределя съдбата ни?

Гледам някои казват: „Господ тъй определил”. То е философия: „Тъй е определено, тъй е предопределено”. Нищо в света не е предопределено. Нещата се предопределени, но разбирайте предопределението в какво седи. Не е предопределил Бог ти да бъдеш разбойник; не е предопределил Бог ти да бъдеш праведник. Защото физически разгледано, Бог е праведен и праведните нищо няма да Му придадат, грешните нищо няма да Му отнемат. И Господ не може да носи нашите престъпления. Как може Господ да създаде нещо и то да бъде грешно? За ваша сметка остават греховете. Вашите грехове сами сте си създали. Ако вие сте ги създали, вие носите отговорността. За всяко нещо, което вие сте си създали, никой не може да ви помогне. Какви ли не неща не се проповядват. Тогава вие мислите, че всичко онова, което се проповядва е вярно в света? Не е вярно! И всеки трябва да знае какво Бог е определил. Не желайте неща, които не са ви предопределени. Не искайте богатство, което не ви е дадено. Искайте само това, което ви е определено. Защото, ако вземеш повече, отколкото трябва, то това повече ще ти донесе голямо нещастие.

Представете си, че някой човек живее в кофа, в която събират нечиста вода. Той намира нещо за ядене в кофата и остава в нея. Като се напълни кофата, слугинята излива водата вън, измива кофата и я внася в къщи, където отново я пълни с нечиста вода. Като остане вън, човек се чуди, какво иска слугинята от него, че го изхвърля така безмилостно. Той тръгва след нея, намира същата кофа и влиза вътре да си хапне нещо. На сутринта слугинята пак излива водата вън, а с нея заедно и онзи, който е вътре. В случая слугинята е съдбата, която хвърля човека вън, при лошите условия. Човек се чуди, какво има съдбата против него, че го наказва толкова строго. Съдбата даже не подозира, че в кофата с нечистата вода е влязло същество, подобно на жабата, да живее там. Ще кажете, че това е предопределение на съдбата. Видите ли, че съдбата няколко пъти наред ви хвърля от едно и също място, не се връщайте повече там. Тя не ви е сложила в нечистата кофа. Излезте вън, на чист въздух, на свобода. Щом приемете новите условия, ще бъдете чист съд, за почести.

Често хората казват: „Искаме да разберем смисъла на живота. Това е Откровението, още не сме дошли дотам. Важно е да се научим да живеем.“ Така, както живеете, това е неестествен живот. – „Всичко е предопределено“. – Отде знаете това? – Ако мислите, че всичко е предопределено, това е ваша идея. Де е писала природата, кои неща са определени, и кои не са? Определено ли е да изядеш една ябълка? Определено ли е да заколиш една свиня, една кокошка или едно агне и да го изядеш? Ти сам си определил това. Взимаш една ябълка, разрязваш я и виждаш вътре червей. Той е влязъл, преди ти да посегнеш към ябълката. Следователно, тя е негова собственост, а не твоя. Ще туриш ябълката настрана и ще се откажеш от нея. Щом разрежеш ябълка, която е здрава и ненаядена от червей, имаш право на нея. Тя е твоя собственост, можеш да разполагаш с нея. Ако отидеш в един дом и видиш, че питата е начупена, ще знаеш, че тя не е за тебе. Ще чакаш да ти предложат друга пита, която още не е начупена.

8. Колко процента от живота ни е предопределен?

Преди няколко време при мене дохожда една високо интелигентна, образована госпожа, която искаше да ѝ разреша един въпрос, едно недоразумение, а именно следното: във време на анверското изложение [вероятно ок. 1894] сегашният ѝ мъж (като младо момче още) бил в Анверс [дн. Антверпен]. Той чувал, че в този град имало някакъв си човек, който заспивал и в това състояние казвал бъдещето на хората. Заинтересувал се да го посети, да му каже и на него нещо и отива в дома му. Спящият човек му казва тъй: „Ти ще се ожениш много млад, ще имаш четири деца, едно от децата ти ще умре. Ти ще се ожениш за жена си по любов и ще живееш с нея щастлив семеен живот десет години. Но после ще дойде в дома ти една русокоса жена, тя ще развали живота ти и ще заживееш с нея. Ако издържиш този изпит, след десет-петнадесет години ще се върнеш при първата си жена и ще живееш много добре.” „И наистина – каза госпожата, – умря ни едно от децата. Като умря детето, аз намирам между книжата на мъжа си тази бележка, в която се съобщаваше бъдещето му. Тази русокоса жена влезе в дома ни, развали ни живота.” След това тя ме пита какво да прави, да остави ли мъжа си. Казах й нека следи, да види дали ще се сбъдне и останалата част от пророчеството. Тя ме запита как стават тези работи? Казвам ѝ тъй: „Животът е предопределен, не фатално, но има ред причини, които предопределят съдбините на хората.”

И нашият живот, тъй както сега се слага, и той е предопределен от ред предшестващи причини. Ако използваме тези причини, може да подобрим този живот, може да се борим със злото в света, може да го победим. Това наричат индусите карма или грехопадение. Ние можем да се борим с грехопадението. Един човек, който може да пада, да прави грехове, той може да стане и да победи. Обаче днешните религиозни хора в схващанията си отиват в друга крайност: те казват, че религията ще подобри напълно нашия живот. Това е петдесет на сто вярно. Религията не може напълно да подобри живота. И това тяхно твърдение е само петдесет на сто вярно, защото ние петдесет на сто сме фактори на нашата съдба, а има и други петдесет на сто фактори, които регулират живота ни. Аз казвам: върху нашия живот оказват влияние в петдесет процента съдбата, Природата, двадесет и пет процента ние сами и двадесет и пет процента обществото. Следователно, когато тия три фактори дойдат да работят съвкупно, в окултно и в морално отношение ще дойде един подем, едно подобрение.

9. „Свободна воля“ като понятие е нещо относително.

В човека е вложена възможността да греши. – Защо греши? – Защото има свободна воля. Мнозина говорят за свободната воля и казват, че човек може да живее, да мисли, да чувствува и да постъпва, както разбира и както иска. Наистина, човек има свободна воля и може да живее, както иска, но съдба ще има за него. Той няма да се освободи от отговорност за постъпките си. Докато е в кривия път, винаги ще мисли, че може да живее както си иска и както разбира. Иска ли да не бъде съден, той трябва да живее, както Бог изисква. Когато постъпи на училище, ученикът следва програмата, която учителите са наредили, а не своя програма. Само разумният може да прави каквото си иска. В своите желания и стремежи той се съобразява с великите Закони на природата – той никога не изнасилва природните Закони. Където има разумност, там има свободна воля. Където няма разумност, там няма свободна воля. Значи ние съдим за свободата само по абсолютната разумност, която се проявява в живата природа.

Съвременните хора поддържат мисълта, че човек трябва да бъде свободен, трябва да бъде съвършен. Ако проследим досегашната история на човечеството, ние няма да срещнем друг човек, по-съвършен и по-свободен от Христа. Въпреки това Христос беше поставен при най-ограничаващите условия. Всяко живо същество трябва първо да опита ограничението, за да разбере Свободата.

Всяко нещо, което ограничава човека, е по-силно и по-разумно от него. И обратно: когато човек ограничава нещо, това показва, че е по-силен и по-разумен от него. Ограниченията могат да бъдат външни и вътрешни. Изкуство е човек да се издигне над ограниченията. Щом се справи с ограниченията, той става свободен. За да придобие свободата си, човек трябва да има знания. Знанията не зависят от външното положение, което човек заема. Има случаи в живота, когато някой човек заема високо обществено положение, но в умствено и морално отношение седи по-ниско от друг, който не заема никакво обществено положение. Общественото положение на човека, както и различните чинове, които той заема, са създадени от хората, а не от разумната природа.

Когато се говори за свобода, ние имаме предвид свободата на други същества, а не нашата. Ние се стремим към свободата на висшите същества, но до нас тази свобода още не е дошла. Ние говорим и за безсмъртието на човека, но въпреки това, виждаме, че хората около нас умират. Значи, ние говорим за безсмъртието на същества, които живеят извън времето и пространството. Ние говорим и за съвършен морал, но той още не е проявен на земята. Той е достояние на възвишените същества. Тъй щото, свободата, безсмъртието, моралът са идеали, към които човешката душа се стреми. Ще дойде ден, когато човек ще постигне идеалите на своята душа. Какви идеи поддържат учените, това не трябва да ви смущава. Вслушвайте се в копнежите на своята душа.

Ако се спирате върху това, кой какво поддържал, дохождате до Калвин, който казвал, че всичко в живота е предопределено, т.е. че човек няма свободна воля. Прав ли е Калвин? Той се основавал на думите на Павла, който казва, че едни съдове са направени за почест, а други – за безчестие. Обаче, Цвингли се противопоставил на Калвин. Той поддържал мисълта, че човек има свободна воля. Но дойдеш ли до изпълнение волята Божия, ти непременно трябва да й се подчиниш. Каквото Бог ти заповядва отвътре да направиш, ти ще го изпълниш, без да казваш, че имаш свободна воля, че можеш да го направиш или да не го направиш. По отношение на Божиите заповеди и повеления няма свободна воля, няма свободен избор. Речеш ли тук да проявиш свободна воля, и грехът се проявява.

Човек е свободен да изпълни, или да не изпълни Божията воля, но ще носи последствията на своята свободна и неразумна воля. В това отношение, пророк Иона представя пример за неизпълнение на Божията воля.

Някой казва: „Аз мога да направя избор между доброто и злото и да постъпвам, както искам.“ - Можеш, но това е относителна свободна воля; при тази свободна воля човек още по-ясно вижда своето несъвършенство. Дойде ли любовта в човека, той се намира в абсолютния, в съвършения живот. Значи да живееш в Любовта е по-велико, отколкото да живееш в относителната свобода. Само онзи човек има свободна воля, който носи в себе си Любовта. Който няма Любов в себе си, не може да бъде свободен. […] Свобода без Любов не съществува. Свободен човек е този, който не се влияе от външните условия.

Хората нямат свободна воля, защото мислите се предават от човек на човек и много работи вършим против нашата воля. Нашата свободна воля произтича от Бога, защото Той е свободен. Свободната воля е нещо относително и в пълния смисъл на думата ние не сме свободни. От съвременните хора на един милион души може да се намери само един със свободна воля. Защото под човек със свободна воля се разбира този, който като го турят на всички мъчнотии, той устоява. А не ако му ударят деветдесет удара с тояга, той да се разколебава – такъв човек не е със свободна воля. Какво трябва да разбираме под думата воля? Ако вземете първия слог на думата, значи раздвояване. Воля, в простото изражение на думата, значи сила. А от чисто френологическо гледище във волята влизат твърдостта, на която е основан инатът, смелостта и настойчивостта. И така, волята има три положения – твърдост, смелост и настойчивост. Волята във физическото поле има своето проявление, а в Духовното поле има друго проявление. От френологическо гледище разните хора нямат еднаква воля. Например човек, на когото е ниско при ушите, той няма воля.

Под воля, изобщо, трябва да се разбира желание да се прави нещо. В правия смисъл сърцето е, което ни направлява. В нравствения свят волята не действа, както във физическия свят, защото в нравствения свят много пъти трябва да се подчиним на друга една воля, докато във физическия е обратно. Духовния свят има сила винаги слабият, а във физическия – силният. В Духовния [свят] силните слугуват на слабите, във физическия е обратно. Човек, който не е смирен, всичко знае, всичко разбира – Библията знае от кора до кора.

10. Параметри на понятието „свободна воля“.

Ние просто сме играчка в този свят. Ако искаме да не сме такива, трябва да се съединим с Господа. Когато Господ се прояви в нас, тогава ще бъдем със свободна воля. В този свят всичко ни влияе – и въздухът, и хората, и духовете. Ако искаме с ума си да преминем света, много се лъжем. Има две същества у нас: едното винаги се тревожи, гневи, а другото примирява нещата и не се смущава. Второто същество сме ние и то е, което мисли за Небето; а първото, като грубо и недодялано, си остава тук на Земята. И когато второто същество замине за Небето, то рече на човека в плътта, на първото същество: „Сбогом, довиждане.“

За свободната воля може да се каже следното: ние например не може да се откажем да спим, но сме напълно свободни да си турим главата на изток, запад, север или юг – можеш да си избереш която искаш посока, защото в това имаме избор. От гледище на френологията нашата свободна воля много се ограничава.

Вие, младите, как разбирате свободната воля? От ваше гледище отде започва проявата на свободната воля? Каква свобода иска младият човек? Представете си, че вие сте дете, което иска да бъде свободно. Какво ще иска това дете от баща си и от майка си? Или представете си, че вие сте ученици в гимназията. Какво бихте искали от учителите си, за да бъдете свободни? Вие ще искате повече свободно време, малко упражнения, малко занятия, и ще се радвате на тази свобода. Ако учителите наредят програмата съобразно свободата, която учениците желаят, все ще има нещо в програмата, от което те ще останат недоволни. Ако оставят учениците сами да си нареждат програмата, тя ще бъде относително добра, а не в идеалния смисъл на думата. Много от учениците казват: „Понеже програмата се прави повече от стари, от възрастни хора, затова има доста дефекти.“ Ако пък програмата се прави само от млади хора, също тъй ще има известни дефекти, само че в друго отношение. Възрастните застават на едно становище, а младите – на друго становище – точно противоположно на първото.

11. Предопределението не ограничава свободната воля.

Не казвайте, че няма кой да ви обича, защото не е вярно това – светлината ви обича, въздухът, земята, Бог ви обича, защото светлите Същества идват при вас. Помагат ви и си отиват след това. За всички същества има архива. Ръководителите на кармата, като видят, че някой човек се въплъщава на земята и има нужда от мекота, нареждат така детето, че то я да получава повече от майка си, а твърдостта – от баща си. Но предопределението никак не ограничава нашата воля.

Белите братя работят в главата и гърдите на космическия човек, а от пъпа надолу работят черните братя. Те са, които Внасят злото в човешкото същество. Това не е случайно, но е с цел да може човек да познава доброто и злото, и по свободна воля да избира доброто.

Карма и съдба - 3

Продължавам с лекции на Щайнер относно кармата и съдбата, като ще вмъкна и някои беседи на Учителя по същия въпрос.

ТЕХНИКА НА КАРМАТА

Берлин, 22 октомври 1906 г., вечерта

Пътищата на кармата се разбират по-добре, когато се разгледа съдбата на човешката душа между смъртта и ново раждане. Днес ще ни занимаят някои моменти от пътя, който душата изминава между смъртта и новото раждане. Ще разгърнем картината на съдбата на душата след смъртта. И понеже човек постепенно свиква и се вживява с мислите си в тази област, би могло да бъде от полза, ако често оставяме такива мисли да преминат пред вътрешните ни очи. 

Ако искаме да разгледаме съдбата на душата след смъртта, преди всичко трябва да сме наясно, че тогава настъпва съвсем ново отношение между вътрешния човек и околните светове. Винаги е добре да се направи сравнение между смъртта и съня. Както човекът стои пред нас, той се състои от различни части. Първо имаме физическото тяло. В основата му като първообраз стои етерното тяло. В известно отношение това етерно тяло е творецът на физическото тяло. Можем с относително право да кажем, че етерното тяло наподобява физическото. Именно в областта на главата етерното тяло е вид копие на физическото тяло. Етерното тяло е носителят на темперамента, също на мислите, представите, които се запазват в душата. Когато една мисъл стане постоянна собственост на човека, така че да е винаги на разположение, тогава се е отпечатала в етерното тяло. Етерното тяло, а именно най-гъстата му част е носител на паметта. Третата част на човешката същност е астралното тяло, носителят на силните желания и страсти, които изплуват в човека чрез неговите потребности. Не съществува рязка граница между етерното и астралното тяло. Четвъртата част от човешката същност е азът.  

В него се намира заложбата на безсмъртния човек, на човека-дух, или атма, духът-живот или будхи и духът-себе, или манас. 

Когато човекът спи, етерното и физическото тяло са свързани. Навън се е отделило астралното тяло. През нощта не се чувстват болка и радост, както и други чувства, понеже астралното тяло е отделено от физическото и поради това човек не може да има възприятия. Различно е, когато човекът премине през портата на смъртта. Тогава имаме работа с напуснато от етерното тяло физическо тяло. По време на сън етерното тяло не напуска физическото тяло, напуска го само в случай на смърт. 

След смъртта физическото тяло се разпада чрез изгаряне или изгниване и прахът му се връща на физическия свят. Известно време етерното тяло остава свързано с астралното. Това е важен момент в живота след смърттта: В момента, когато етерното тяло се отдели от физическото тяло, но още е свързано с астралното, целият живот се появява пред душата на човека като панорама от спомени. Това е така, понеже етерното тяло е именно носителят на паметта. Докато етерното тяло остава свързано с физическото, паметта е свързана със силите на физическото тяло. Когато етерното тяло се отдели от физическото след смъртта, всичко се появява в душата едновременно като панорама от спомени. 

Първоначално е трудно да си представим с обикновеното съзнание как в един единствен момент може да се възприеме от душата толкова дълъг период от време. Но има и друго важно нещо. Във физическия свят всяко изживяване на човека е свързано с болки, радост, удоволствие и неудоволствие. И когато в обикновения физически живот човек си спомня какво е изживял, в спомена отново изплуват удоволствието или неудоволствието. След смъртта болките и страданието липсват. Появяват се обективни картини, които не причиняват болка, картини, които не предизвикват никакви лични чувства в нас. 

 Такава панорама на спомените по изключение може да се появи понякога в живота, например при хора, които се давят или изобщо се намират в опасност за живота си. За такива случаи е най-добре да се вземат свидетелства от хора, които иначе не искат и да знаят за някакво духовно изследване, например сведенията на виенския криминалист-антрополог Бенедикт. В спомените си той разказва, че веднъж при изкачване в планината бил близо до смъртта и в един момент целият му живот изплувал пред душата му. Това явление идва оттам, че когато човекът получи силен шок в живота, се случва нещо определено с етерното тяло. 

Познаваме чувството, когато изтръпне ръката ни. Това става при разхлабване на етерното тяло. Ясновидецът може да види как изтръпналите пръсти висят от ръката като ръкавица. Нещо подобно е и в случая, когато човек бива хипнотизиран. Ясновидецът вижда как етерната глава виси отляво и отдясно на физическата глава. Когато човекът изживее такъв силен шок както при удавяне, цялото му етерно тяло се отделя от физическото. На това се дължи и появата на панорамата на спомените. 

Когато след смъртта душата е живяла известно време с тази панорама на спомените, настъпва второ умиране. Астралното тяло заедно с аза се отделят от етерното. Етерното тяло също се разтваря в мировия етер или в света на общия миров живот, както физическото тяло преминава в елементите на физическия свят. Когато етерното тяло се отдели от физическото, известно време то запазва формата на физическото тяло. Етерното тяло може да се види като един вид призрак, който е в близост до гроба или някъде другаде, където е бил въпросният човек. То има тенденцията да остане в близост до физическото тяло. 

Трябва да проследим със самосъзнанието на човека съдбата на астралното тяло. Скоро след като етерното тяло се е отделило от астралното, се появява един вид съзнание. Това съзнание е много по-силно от интензивното сънуване.  

С него се изживява реалността на астралния свят. Това състояние се нарича камалока, което буквално означава: място на страстите. Но не се има предвид някакво място, което е отвъд физическия свят. Астралният свят се намира вътре в нашия физически свят. Световете се различават само по това, че един свят се възприема от даден вид сетивни органи, а друг чрез други такива. Човекът живее сега в астралния свят и е обкръжен от астралното си тяло. Своеобразен е животът, който той живее там. Най-добре ще ни стане ясно,  ако си представим как човекът е живял дотогава. Да предположим, че един обикновен човек от днешното време има някакво любимо ястие, той изпитва удоволствие, когато го получава. Удоволствието от ястието не е обаче във физическото тяло. То само приема ястието, това са физически процеси. Физическите процеси могат да са и химически процеси. Но това не е удоволствието от храната. Удоволствието се намира в душата на наслаждаващия се на храната. Така е при всички радости и болки, които душата изживява. За да се изпита удоволствие от вид храна, за да поеме храната човекът естествено си служи с физическия инструмент. Ако душата иска да се наслади на красиви багри или нещо друго, необходимо е да е налице физическо око, за да може радостта от багрите да навлезе в душата. Това, което в душата изисква да бъде задоволено чрез сетивата, е кама, страстните желания. В камалока душата още копнее за удоволствието, но след смъртта ѝ липсват органите, чрез които да задоволи копнежа си. Тогава в душата се появява усещане от особен вид. Можем да го сравним с изгарящата жажда при преминаване през пустиня, където няма вода. Състоянието след смъртта се дължи на това, че липсват органи за задоволяване на копнежите. Тогава човекът изпитва изгаряща жажда и то дотогава, докато всички копнежи изчезнат. Колкото повече той се освободи в този живот от потребността да получава удовлетворение чрез сетивата, колкото повече свикне да се радва на красотата, на доброто в света, на чистото, на несвързаните с тялото идеи, толкова по-кратко е времето в камалока. Ако тук дори се вживее в духовния свят, ако душата му се проникне с представи и мисли, за това, което стои зад сетивния свят, времето му в камалока се съкращава. 

 На астралния план всичко протича обратно, нещата се представят обратно както в огледало, например числото 641 там трябва да се чете като 146. Страст, която произлиза от човека, се появява в образ, насочен към човека, например като нападащо диво животно. В действителност такъв образ произлиза от самия човек. 

Така човекът още веднъж преживява изминалия си живот но в обратен ред. Той изживява отзад напред нещата, които са се случили преди смъртта му. Това ретроспективно изживяване го довежда до детството. Чрез него той бива освободен в края на краищата от всичко, което го е свързвало с физическото битие. Изпълнява се казаното в евангелието: «Ако не станете като децата, не можете да влезете в небесното царство.» Той е достигнал точката, където е бил, когато се е въплътил. Отново става такъв, какъвто е бил като дете. С това е узрял да се завърне в девахана. 

Трябва да ни станат ясни две неща. Трябва да обърнем внимание на едно усещане, което се появява със силна интензивност в момента на умирането. Едновременно с картината на спомените човекът чувства, че става все по-голям. Картините, които го обкръжават, които са картини от изминалия му живот, също се увеличават. Още докато човекът се намира в етерното тяло, той, така да се каже, се враства в своето обкържение. Когато намиращият се в етерното тяло човек е изживял някакво събитие, отдалечено на петдесет мили, става така, че той се разширява до мястото на събитието. Ако например е било в Америка, той се чувства пораснал чак до Америка. В етерното тяло човекът чувства, че става все по голям. В астралното тяло се чувства като разкъсан на отделни части. Той в никакъв случай не изживява астралното тяло като пространствено единство. Има например шикалкотворки  (Cynipidae), чието предно и задно тяло е свързано само със съвсем тънко кръстче. Това е пример как също и във физическия свят две принадлежащи една към друга части са свързани само със съвсем тясна ивица. 

 В астралния свят се случва, че между две части дори изобщо няма връзка и въпреки това едната част принадлежи към другата и тази принадлежност изцяло се чувства. В астралното тяло човекът може да се намира едновременно на най-различни места. Ако някой човек, намиращ се в камалока, някога в земния си живот е причинил физическа или душевна болка на друг човек и при ретроспективното си изживяване достигне до този момент, тогава той се чувства вътре в другия и изживява неговата болка в своето собствено астрално тяло. Всички изживявания и дела от изминалия земен живот се срещат повторно в този огледален живот. Това също е част от живота в камалока. 

Нека да обобщим какво беше казано за изживяванията след смъртта. Първото е, че всичко изживяно в земния живот преминава покрай човека без той да чувства болка или удоволствие. Като второ, в ретроспективното протичане на изминалия си живот човекът изживява страданията, които сам е причинил. Две неща остават на човека. Субстанцията на етерното тяло го напуска, но остават силите на етерното тяло; остава екстрактът от всички изживявания. Този екстракт се просмуква с извършените дела. Човекът взима със себе си изживяванията в камалока и ги внася горе в девахана. Субстанцията, която човекът е отхвърлил преди навлизането си в по-висшия живот, постепенно се разтваря. Астралният план е като изпълнен с астрални трупове. Това е, което човекът не може да вземе със себе си в девахана. Астралният труп се разтваря в астралния свят. 

Ако искаме да разберем какво върши човекът в девахана, трябва да вземем под внимание как протича животът тук на Земята. Начинът и видът, по който изживяванията тук на Земята се преработват, е така устроен, че бива извлечена само най-малка част от тези изживявания; от всяко събитие би могло да се извлече много повече. Това става най-ясно, когато разглеждаме нещата обратно. Да си спомним например как сме се научили да пишем.  

Това е било свързано с други изживявания. Всички те се концентрират само в едно – способността да пишем. Каквото се е разиграло първо външно в света, се превръща в способност. Във всички изживявания лежи възможността да се превърнат по-късно в способности. След смъртта става такова преобразуване. Когато човекът отново се ражда, много неща се проявяват като способности, като заложби. Той винаги се завръща с все по-богати заложби. Основното усещане в девахана е, че всички изживявания се превръщат в способности. Това дава чувството за блаженство. Поток от блаженство пронизва тогава човека. Това усещане може да се сравни с чувството, което кокошката изпитва душевно, когато снесе яйце. Създаването се изживява от съществата като блаженство. Колкото е по-висше произведеното, толкова по-голямо е блаженството, което се изпитва. Това чувство в девахана не е илюзия. Отношенията, изградени в този свят, са много по-интензивни в девахана, отколкото тук. Границите на пространството и времето падат. В този свят наистина можем да разцъфнем в другия човек. Отношението на майката към детето се превръща от животинския инстинкт в морално отношение. Всичко инстинктивно отпада в камалока като люспи и всичко духовно прониква в девахана и двете същества. Всички изградени тук отношения се преобразяват в девахана с по-голяма интензивност. Когато в девахана човекът е развил всичко, което е необходимо, вече е узрял за ново раждане. 

В астралния свят съществуват най-различни формации. Човек се научава да познава най-разнообразните обитатели на астралния план. Има форми, които профучават с огромна бързина през астралното пространство; под формата на камбана, те прекосяват астралния свят. Това са завръщащите се за новото раждане хора. Когато човекът е преобразил в девахана всички изживявания в способности, той слиза долу в астралния свят. Както магнитът привлича железните стружки, така при завръщането си в астралното пространство, човекът поема астралното си тяло за новия земен живот. Това става с помощта на други духовни същества. 

 Тогава човекът бива насочен към родителската двойка, която е приблизително подходяща за новото му въплъщение. Само възможно най-доброто тяло може да му бъде прибавено. Включването на физическото тяло не става само според тази единствена гледна точка, а се определя също мястото и околността, където човекът ще се развива. Всичко това се определя от действията, извършени от хората в предишния им живот. Каквото се включва от астралната субстанция са способностите, които той си е изградил. Мислите и представите, които са станали постоянна част от душата му, действат в образуването на етерното тяло. Етерното тяло обуславя от своя страна изграждането на физическото тяло. Как става така, че човекът среща именно ситуацията, в която бива въведен при новото си въплъщение? Тук трябва да говорим за тайнствени влияния върху човека. Когато човекът има някаква мисъл, желание, чувство, това първоначално са изживявания в астралното тяло. Чувствата и мислите, които се виждат в аурата, представляват същевременно форми на астралния план. Каквото човекът изживява в душата си през физическия живот, има съответната форма в астралното пространство. Физическите изживявания не се намират само на физическия план, но те продължават и в астралния свят. Всичко, което човекът изживява в дълбочината на душата си, има своя огледален образ на астралния план. Но каквото е свойство на етерното тяло, се простира и в девахана. Така, както всяка мисъл създава форма на астралния план, така всяко свойство на етерното тяло има своето съответствие в девахана. Делата също имат своето съответствие в по-висшите светове и то в света будхи. Следователно мислите имат своето съответствие на астралното поле, привичките в девахана, делата в будхи-план. 

мисли – астрално поле

привички – девахан 

дела – будхи-план 

 

Човек непрекъснато заселва астралното поле с мисловни форми, девахана – с формите на своите склонности, будхи-план – с отпечатъци от своите дела. Всичко това непрекъснато ни заобикаля на висшите полета. Това е едната страна. Но има и друга. Нека да си представим, че сме сторили нещо на някой човек, извършили сме някакво действие, което му е навредило. По времето на камалока човек изживява това в самия себе си. Каквото тогава се взима като болка, изживяна от другия, става сила, която се записва на полето будхи. Разгръщането на тази сила се подготвя чрез това, че тя се внася в полето будхи. Човек бива воден до всичко записано в полето будхи. Чрез изживяванията в камалока, той се свързва на полето будхи с последиците на делата си. Понеже човекът сега още не може да живее на полето будхи, не може сам да направи и описаното по-горе. Той трябва да има водач. Това са липиките, боговете на съдбата. Те въвеждат човека в неговата съдба, понеже той още не може сам да я обхване.

Великите българи - Атанас Буров

"Българинът ще стане велик гражданин на света в деня, когато зареже най-долното си качество — винаги да гледа да мине тънко и да не си плати справедливо за това, което получава”. 

„Ето, това го запишете и го подчертайте. Човек не става свиня само тогава, когато си слага юздата сам. Трябва да става от софрата тогава, когато му е най-сладко ястието. Българинът не си знае мярката. Ако яде, облизва чинията си. Само българи съм виждал в Женева, в Обществото на народите да си облизват чиниите.”

„Българският политик неминуемо свързва властта с пържолата, бута, жената, парата, златото. Парата е символът на властника в България. Той иска пари, пари, пари. Иска злато, злато, злато. Иска къщи, къщи, къщи. Иска вили, вили, вили. Иска коли, коли, коли. И не за своя сметка - а за сметка на партията си, на държавата си, на народа си. Това властогонство е бясна болест - който е ухапан веднаж от нея - умира цял живот, като бесен. И е бесен за власт - срам и позор, но е така."

„Парите покваряват дребният човек, извисяват големият. Ако имаш ум, но нямаш пари, ти си нищо, ако нямаш ум, а имаш пари, пак си нищо.С ум и пари можеш да постигнеш всичко."

„Как може един народ да се гордее с трудолюбието си, като от 365 дни в годината 270 са празници...."

"Аз не съм песимист. Аз съм дълбоко убеден, че каузата на България не е загубена, и бих желал да вдъхна във вас същата вяра, да повдигна вашите сърца, да ви дам малко от моя оптимизъм, защото оптимизмът е извор на вяра и енергия, а българският народ има нужда в днешния момент от едното и от другото, за да търпи, да се надява и да действува...."

Най-доброто от себе си

В гората пламнал пожар. Пламъците бързо поглъщали дърветата и храстите, а животните се събрали на едно място в тиха паника и гледали отчаяно в лицето на бурната стихия. Слонове, маймуни, зайци, бухали /явно е много универсална гора :)/, всички започнали да се вайкат и да оплакват жестоката си съдба. Малкото колибри бързо полетяло към близкото езеро и взело с тънкия си клюн една единствена капчица вода. Долетяло над гората и пуснало своята капка вода над огъня. Върнало се отново до езерото, взело още една и така отново и отново. Слонът, който със своя хобот може да пренесе много повече вода, попитал колибрито защо извършва толкова безсмислено действие и му казал, че нищо няма да промени. Колибрито за миг спряло трескавото си прелитане от езерото до гората и обратно, за да отвърне: "Да, знам, че няма да изгася пожара, но аз давам най-доброто от себе си, а ти?"

и вместо колибри, малко птици от Шотландските брегове

Разбираме ли живота?
Ще кажете - Защо ни е да разбираме живота? Не може ли просто да го живеем? А за да живеем, не е ли необходимо да знаем какво правим и защо го правим. В какво се състои животът! В това да сме нахранени, облечени, с добра работа и добро семейство? Знаете ли колко често, хора, които привидно имат всичко това се чувстват неудовлетворени, живеят непрекъснато с усещането, че нещо им липсва, без да успеят да формулират какво е то. Или все има на вид дребни неща, които им пречат да се зарадват истински на живота си.

Недоволството от настоящето ни статукво има две лица. От една страна то може да бъде градивно, защото ни кара да търсим истинските, духовните ценности и да осъзнаем преходността и дребнавостта на материалните неща. А може да бъде и тотално разрушително, защото едно постоянно недоволство и ламтежа за все повече и повече може да ни потопи безвъзвратно в блатото на негативизма и да ни откъсне от дребните, красиви и в действителност най-съществени неща.

Заради това най-важното според мен е да се научим да оценяваме и да се радваме и на най-малкото, да имаме разбирането че Бог, Вселената се грижат за рановесието и от нас се иска само да се вслушваме и да разбираме техните правила и закони и да не роптаем срещу всяко препятствие в живота ни - колкото и голямо да е то. И да имаме волята да изтърпяваме и преминаваме през всички изпитания със съзнанието, че те просто са начини за придобиване на опитности и издигането на душите ни на едно по-високо ниво на развитие.

Това беше от мен, а сега малко и от Учителя, в подкрепа на тези мои мисли.

Разумният човек трябва да разбира добре причините и последствията на всяко нещо и да знае следното: че животът е определен много разумно, в него няма никакви изключения, никакви случайности и всичко е предвидено до най-малките подробности.

Докато човек има свое определено място в цялото, т.е. в Бога, той живее. Щом изгуби това място, той умира. 

За истинския човек смисълът на живота не е само тук на земята. За нас земята е едно хубаво училище. Но сама по себе си, земята не притежава всички ония качества, с които човек може да бъде щастлив. Ако вземете слънцето, което съдържа, може би, 10 пъти по-добри условия за човека, отколкото земята, но и при това положение, човек пак не може да бъде щастлив. И слънцето не съдържа всички ония условия, които могат да направят човека щастлив. Ако вземете цялата вселена с всички милиарди слънца, които тя съдържа, едва ли и те притежават всички ония условия, при които щастливият живот може да се прояви.