Касис

Касис ( Ribes nigrum )
или познат ни още като черно френско грозде е един от не много популярните плодове, независимо от факта че води първенството по съдържание на витамини.

Детството ми е свързано със споменът за храстите от черен и червен касис в задния двор на къщата ни и специфичния му аромат. Не си спомням да съм го яла, но мама правеше невероятно ароматно вино, което насищаше със специфичния си аромат студените зимни вечери. По-късно свързвах този аромат с чудесната комбинация от водка и сок от касис. :) Отдавна не бях срещала храсти на този красив плод и ето че наскоро намерих два. Ей така в нищото, на най-невероятното място, на което бихте очаквали да ги видите. И то отрупани с цвят, а сега вече и с малките черни перлички на узрелите плодчета. Тази зима и моята къща ще мирише на детски спомени!

А сега малко повече за касиса и ползите от него.

Природата, създавайки растението касис, е сътворила един естествен витаминен концентрат. По съдържание навитамин С (160 - 200 мг%) касисът отстъпва само на шипката и ракитника, а на витамин Р (1000 - 2138 мг%) – само на аронията и черната черница. Дневната доза  от витамин С, нужна за човека,  може да се набави само от 15-20 г пресни плодове касис. Важно е да се знае, че количеството ензими в тях, разрушаващи аскорбиновата киселина, е малко, което значи, че при правилно консервиране (замразяване, изсушаване, приготвяне на сокове, сиропи) витамин С се запазва. Това прави плодовете подходящи за употреба през всеки сезон.

От много древни времена касисът се ползва с лечебни цели. Той е особено полезен плод за страдащите от атеросклероза и хипертония, защото голямото количество на витамин Р пречи на дегенеративните процеси в капилярните стени. Консумацията на касис увеличава защитните сили на човешкия организъм и има профилактично действие против простудни и инфекциозни заболявания. Поради съдържащите се в касиса желязо, манган и мед, той е полезен при анемия. Количеството калий  пък го прави отлична храна при сърдечна и бъбречна недостатъчност, повишено кръвно налягане и особено при болестни състояния с отоци. Установено е положителното въздействие на сока и концентрата от касис върху зрението и при диетите за отслабване. Касисът се прилага и при язва на стомаха, гастрит с повишена киселинност на стомашния сок.

Кулинарно приложение на касиса

Касисът е популярен плод за приготвянето на сокове, сиропи, компоти, вино и др. Добрата новина е, че при кулинарна обработка, голяма част от витамин С се запазва в крайния продукт. Тези плодове се използват също за направа на желета, конфитюри, добавят се към десерти или като част от сосове и дипове.

Касисът е често използван за направата на стимулиращи напитки, ликьор, сладолед и най-популярната му употреба във вид на сок. Листата на касиса се използват за подобряване вкуса на някои супи. Сушените листа от касис също са използвани за направа на различни видове чай.

За пъпеша с любов

Винаги съм предпочитала динята. Мога да прекалявам с диня отново и отново и отново. Но откакто се пренесох "малко" на север от България, сиреч по западното крайбрежие на Шотландия се оказа, че по независещи от мен причини любовта ми с динята приключи. Не заради друго, а тук дините са далееееч от онзи сочен, сладък плод, който ни радва в България. И така полека-лека пренасочих любовта си към пъпеша.

Пъпеша, о пъпеша!
Тази експлозия от аромати, която кара душата ти да се усмихва всеки път, щом порция от нея достигне до теб. Даже имам идея да си купя няколко и да ги използвам вместо ароматизатори в къщата си, като периодично си ги хапвам и зареждам с нови.

А сега минаваме към малко суха материя относно пъпеша, произход, качества и още нещо. :)

Пъпеш (Cucumis melo) е плодът на едногодишно пълзящо растение от семейство Тиквови. Родината му е Средна Азия, където се отглежда от над 4000 години.

Пъпешът е разпространен в Европа в началото на новата ера от елините и древните римляни.

Съществуват над 500 сорта пъпеш в различни цветове – жълт, жълтозелен, зелен, бял, оранжев, златист и т.н.

Вкусът на плодовете също е различен – от много сладък и ароматен до почти пълна липса на сладост и аромат. Някои сортове пъпеш са по-сочни и по-воднисти ("Медена роса"), а други са по-сухи и по-месести ("Шантенай"). 

Пъпеш – хранителни качества
Пъпешът е отличен източник на витамин С, с високо съдържание на витамини А, Е и от групата В, на минерали (най-вече калий), пектин, целулоза и захари. Консумира се свеж, замразен, в плодови салати или в десерти. 

Хранителни стойности в 100 г пъпеш: 28 ккал; 0 г мазнини; 1 г белтъчини; 6 г въглехидрати и 2 г фибри

Пъпеш – здравословни качества

• Пъпешът е полезен при бъбречни заболявания (нефрит, пиелонефрит) и други болести на отделителната система.

• Слънчевият плод укрепва нервната система и тонизира организма.

• Пъпешът е богат на целулоза, която стимулира изхвърлянето на "лошия" холестерол от организма. Така намалява риска от атеросклероза, артериална хипертония и други сърдечно-съдови заболявания.

• Помага при подагра, ревматизъм, хемороиди, простуди и възпаления, дори при туберкулоза.

• Отварите от семена на пъпеш също са много полезни за отделителната система (бъбреци, уретери, пикочен мехур и пикочен канал).

• Пъпешът намира приложение и в козметиката. Чудесно избелващо средство е при лунички и пигментни петна, прави кожата гладка и нежна.  Има много добър ефект върху кожа, изморена от слънцето.  

• Пъпешът НЕ се препоръчва при язва на стомаха и дванадесетопръстника, захарен диабет, дизентерия и при кърмещи майки, тъй като може да доведе до диария при бебето.

Пъпеш в диетата

Пъпешът е идеален за лятна диета. Може да си правите по 1-2 разтоварващи дни седмично през цялото лято. Но е важно да знаете, че пъпешът не бива да се консумира на празен стомах или веднага след ядене (поне 2-3 часа след това), защото пречи на храносмилането и дори може да доведе до диария. Освен това слънчевият плод не бива да се консумира едновременно с алкохол, студена вода, мляко, млечни продукти и яйца.



Как да изберем и съхраним пъпеша?

Различните сортове пъпеш имат различни признаци на зрялост. И все пак, узрелият пъпеш има приятен, сладък аромат и леко поддава при натискане. Пъпешът се съхраняват на стайна температура, докато узреят. След това се държи в хладилник до 5 дни. След нарязването пъпешът трябва да се съхранява в хладилник, покрит с фолио, но не повече от 3 дни.

И пак за храната, българите и още нещо

Този път просто ще поместя откъси от една статия, която прочетох в друг блог и която ми хареса изключително много, а който иска да я прочете цялата, ето тук

 БЪЛГАРСКА ТЕРАПИЯ

Нашия народ често е впечатлявал чужденците. Прекосили границата ни, те са виждали силни, снажни и жизнени хора. Дошлите отдалече са се възхищавали на невероятата красота на българските жени, на трудолюбието на  млади и стари, а и на крепкото здраве, което е позволявало на хората да станат столетници.

Особените качества на българите не са просто Божия благословия. Те не са възникнали случайно, а са плод на определен начин на живот. Този начин на живот има изключително дълга традиция. Векове наред предците ни са оставали верни на своите наследени навици и обичаи. Хранели са се умерено, бих казал дори, че са съществували неписани правила какво, кога и как да се яде. Почти цялото население на страната ни се е занимавало с физически труд, като е идвало и допълнително раздвижване на тялото благодарение на хората и ръчениците.

Важни са били също седянките и надпяванията. Във въздействието на българските музикални инструменти не е нужно да убеждавам никого. Гайдата, гъдулката и кавала галят слуха и душата. Общуването с приятели, роднини и познати действа благоприятно на нашата психика. Човек не се чувства сам, а част от една голяма група. Това дава вътрешна сила и увереност. Песните също спомагат за намаляването на стреса давайки добро настроение. Ако сме весели и отпуснати, нашата имунна система е на ниво и лесно се справя със заплахите за здравето ни.

Когато човек пее, или играе ръченица, дишането му е интензивно и кръвта се насища с кислород. Кислорода от друга страна прави кръвта алкална, а в алкална среда злокачествените образувания (като рака например) не могат да се развиват. При ръченицата, а и при някои бързи хора кръвообращението се подобрява неимоверно.Голяма част от отпадъчните вещества (които са отрова за организма) биват бързо отнасяни и извеждани от тялото посредством потта...

Разговарял съм лично с възрастни хора, от които разбрах какво са яли най-често българите в началото на 20-ти век. Месо се е употребявало рядко, обикновено в неделя, след ходене на църква се е заколвала кокошка. Естествено по празници като Гергьовден и през зимните месеци консумацията на месо е нараствала. Най-често на трапезата са поставяни боб, леща, зеле, грах, бамя, ряпа, чушки, моркови, домати, картофи, кисело и прясно, мляко, лапад, млади лозови листа (за сърми), гъби, лук, чесън, яйца, сирене, извара...

Консумирали са се и много плодове: ябълки, круши, дюли, череши, боровинки, глог, трънки, сливи, грозде. Местните плодове са най-полезни за нас понеже организма ни има най-много ензими нужни за тяхната преработка.

Прясната риба също е била важна част от диетата на българите в миналото. Хляб се е консумирал в големи количества, но доста по-различен от днешния. До неотдавна за засваската се ползваше хмел, който е полезен за тялото. В хмела има вещества, които притежават противовъзпалително, дори противораково действие, да не забравяме и антиоксиданта ксантохумол, той забавя стареенето на организма.Излиза, че преди време хляба е бил не само храна, но и лекарство...

Днес обаче за закваска в хляба се употребява мая, в която има термофилни дрожди. Някои автори смятат, че те са много вредни за здравето. Вредни вещества се срещат и в доста от стоките в магазина. Макар добавките в храните с код Е да са одобрени отEFSA (European Food Safety Authority) не е тайна, че някои от тях съвсем не са безопасни. Смята се, че Е 432 може да причини проблеми на бъбреците, води до наднормено тегло и кожни инфекции. За Е 950, Е 951, Е 104, Е 142, Е 123 и др. се предполага, че могат да причинят рак.

Ако човек прочете пълния списък с добавките имащи код Е и разбере какви са рисковете от консумирането им, ще се депресира. От EFSA ни уверяват, че добавките са в толкова малки количества, че влиянието им върху човешкото здраве е за пренебрегване. До някъде това е така, но в нашата храна няма само едно вещество с кодЕ, те са стотици! Не се знае със сигурност какво е въздействието им  в комбинация на едно с друго.

Сравним ли начина си на живот днес с този от преди 60 години виждаме, че разликата е огромна. Сякаш някой ни е обезбългарил и превърнал в съвсем различен народ.Голяма част от нас са се обездвижили в офисите. Голяма част са се отчуждили от роднини и приятели, няма ги събиранията и общите веселби както бе в миналото. Малко са хората, които сами произвеждат храната си. Част от стоката в моловете до голяма степен е вредна за здравето ни.

Това, което правеше българите здрав и силен народ вече почти е изчезнало. Няма яБългарската терапия – движение+ хубава храна+ любов, веселие и духовност. Стапяме се защото престанахме да бъдем себе си...надежда обаче все още има.Все още е възможно да се спре потъването в блатото. Няма невъзможни неща, с желание и упоритост всичко се постига.

Да не би да е невъзможно да се позаинтересуваме кои са най-вредните храни и да ги избягваме? Това е сравнително лесно, в интернет има достатъчно информация по този въпрос. Някои неща дори се знаят от доста време. Всичи сладки газирани и негазирани напитки (най-вече съдържащите аспартам) не са полезни за здравето. Те могат да се заменят с минерална вода, или чай. Мента, маточина, лайка, глог, мащерка, кантарион, шипка, невен, коприва и др. са в изобилие във всеки край на България. Ако човек се поразходи из природата ще си ги набави безплатно. Отварата от тези билки са много по-приятна от чайовете на “Pickwick” и “Earl Gray”.Най-важното обаче е това, че чая от български билки няма да направи кръвта ни по-киселинна и няма да допринесе за развиване на ракови и др. заболявания... както правят сладките газирани напитки.

Навиците се променят трудно, но човек трябва да се спре и замисли какво е разумното – да продължи с вредните неща, или да се избере пътя на здравето? Веднъж да се тръгне по правилния път и след кратко време той ще изглежда съвсем естествен...

Както виждате сравнително лесно е да се набави истинска храна. Човек не може да избегне всички вредни продукти, но ограничи ли употребата им, ще има голям ефект върху здравето му. Ако съчетаем разумното хранене с движение става още по-добре. В града, в панелените кутийки е трудно да се играе ръченица, но пък има други места където това може да се прави. Голяма част от приятелите и познатите ми се занимават с народни танци. На когото хората и ръчениците не са по сърце може да се запише на фитнес. В парковете не е забрането да се тича, а и с гирички и пудовки може да се направи страхотна тренировка в къщи...Нужно е обаче желание, а най-вече и осъзнаване на необходимостта от движение.

С йога и най-вече дихателните й упражнения човек може да се занимава в къщи.Насищането на кръвта с кислород благодарение на дихателните упражненния е най-бързия начин да неутрализираме повишената киселинност на кръвта, докарваща толкова много опасни заболявания. Заниманията с народни танци, спорт и йога ни помагат да се преборим по-лесно със стреса и преждевременното остаряване на тялото.

Полезен ефект върху нас има събирането с познати, роднини и приятели. Днес ние прекарваме голяма част от времето си пред монитора на компютъра и телевизора.Човешкия контакт обаче е изключително важен. Когато двама души могат да се погледнат в очите, те много по-лесно ще стигнат до съгласие по даден въпрос.

Общуването с много хора е полезно не само за психиката ни, но и за кариерата. Колкото повече приятели имаш, толкова по-лесно е да намериш повече клиенти, или нова работа (ако си загубил старата). Поддръжката на приятелите е от полза и когато сме болни. Дали го вярвате, или не, не зная, но добрите мисли лекуват. Когато голяма група хора се моли за теб и желае оздравяването ти...стават и чудеса.

Вместо да се държим като слаби и жалки индивиди, можем да се вземем в ръце и да променим съдбата си започвайки с осъвършенсване на себе си посредством осъзнат избор на храната, повече движение и спорт, но най-вече търсене на приятелството на хората около нас. Любовта лекува най-добре, а духовността и стремежа към доброто ни правят по-силни. Старите навици трябва да се погребат, а с тях злобата, завистта, страха.

Нужна ни е Българска терапия!:)

Психичното влияние на храната - по Учителя

   Храните са материализирани мисли на Същества, които стоят по-високо от нас и тези мисли се трансформират у нас, когато ядем плодове и зеленчуци. Хубаво е човек да яд с приятно чувство и да благодари на Бога. Започнете да правите опити в храненето не само за придобиване на здраве, но и за подобряване на чувствата и на мислите, на главната и симпатичната нервна система.

   След векове, когато растенията дойдат в развитието си до човешката степен, признаците и характерът им ще се превърнат в съответните човешки качества........Това, което растенията събират днес, ще се прояви след милиони години........... Всяка храна се приема за подобрение или на нервната система, или на костите, или на мускулите и пр.

Краставицата е добра за нервната система.

Бамята дава на човек мекота в характера.

Сините патладжани успокояват.

Грахта е добро козметично средство. Трябва да се вари без масло и с малко сол.

Леската огражда, в нея има магическа сила.

Орехите карат човека да мисли

Черешите са отлични за симпатичната нервна система и помагат та онзи, които има затягане, запичане на стомаха. На скръжавия дай череши, плодове.

Крушата е интелектуален плод, тя спада към умствено-жизнения темперамент. Ако искаме интелигентност, трябва да ядеме круши.

Динята чисти стомаха и червата......не яж такива, откъснати отдавна. Динята действа ободрително и слабително. Ако искаш да знаеш, как да работиш с хората, яж дини.

Пъпеш ще ядеш, за да бъдеш внимателен, да имаш маниер и обхода с хората.

Тиква се яде, когато човек трябва да се научи да не се безпокои.

Млечните житни зърна укрепват нервната система.

Водата е добро козметично средство.

 „Учителю, Вие бяхте ни дал в Младежкия окултен клас да направим опит с череши: когато сме неразположени, отпаднали духом, да купим от пазара половин килограм най-хубави череши, да ги измием, да седнем на тревата и като сложим черешите пред нас, да ги съзерцаваме и да размишляваме 15 минути, след което бавно да ги изядем. Аз опитах, така мина моето неразположение и изпитах радост“.

от "Акордиране на човешката душа" - том 2