Разбираме ли живота?
Ще кажете - Защо ни е да разбираме живота? Не може ли просто да го живеем? А за да живеем, не е ли необходимо да знаем какво правим и защо го правим. В какво се състои животът! В това да сме нахранени, облечени, с добра работа и добро семейство? Знаете ли колко често, хора, които привидно имат всичко това се чувстват неудовлетворени, живеят непрекъснато с усещането, че нещо им липсва, без да успеят да формулират какво е то. Или все има на вид дребни неща, които им пречат да се зарадват истински на живота си.

Недоволството от настоящето ни статукво има две лица. От една страна то може да бъде градивно, защото ни кара да търсим истинските, духовните ценности и да осъзнаем преходността и дребнавостта на материалните неща. А може да бъде и тотално разрушително, защото едно постоянно недоволство и ламтежа за все повече и повече може да ни потопи безвъзвратно в блатото на негативизма и да ни откъсне от дребните, красиви и в действителност най-съществени неща.

Заради това най-важното според мен е да се научим да оценяваме и да се радваме и на най-малкото, да имаме разбирането че Бог, Вселената се грижат за рановесието и от нас се иска само да се вслушваме и да разбираме техните правила и закони и да не роптаем срещу всяко препятствие в живота ни - колкото и голямо да е то. И да имаме волята да изтърпяваме и преминаваме през всички изпитания със съзнанието, че те просто са начини за придобиване на опитности и издигането на душите ни на едно по-високо ниво на развитие.

Това беше от мен, а сега малко и от Учителя, в подкрепа на тези мои мисли.

Разумният човек трябва да разбира добре причините и последствията на всяко нещо и да знае следното: че животът е определен много разумно, в него няма никакви изключения, никакви случайности и всичко е предвидено до най-малките подробности.

Докато човек има свое определено място в цялото, т.е. в Бога, той живее. Щом изгуби това място, той умира. 

За истинския човек смисълът на живота не е само тук на земята. За нас земята е едно хубаво училище. Но сама по себе си, земята не притежава всички ония качества, с които човек може да бъде щастлив. Ако вземете слънцето, което съдържа, може би, 10 пъти по-добри условия за човека, отколкото земята, но и при това положение, човек пак не може да бъде щастлив. И слънцето не съдържа всички ония условия, които могат да направят човека щастлив. Ако вземете цялата вселена с всички милиарди слънца, които тя съдържа, едва ли и те притежават всички ония условия, при които щастливият живот може да се прояви.