рахатно във водата, радвал окото с нежните си цветове от дистанция и
произвеждал лекове, които предоставял недостъпно на бедния, болен
сухоземен, който не можел да плува.
Лотосът сам много харесвал цвета си - цвят тъй нежен и приятен. А
лековитата му същност изпълвала сърцето му с ясно чувство за
полезност. Трябвало да внимава само за едно - да не нагълта повече
тиня от необходимото, за да не се зацапа. Важно било да остане чист.
Лотосът дори водел успешен социален живот - когато се оглеждал
наоколо, той виждал все братя и сестри лотоси. Там в далечината се
виждали и някакви бурени и плевели наистина. Имало и растения с не лош
цвят, но те не можели да лекуват като него. Освен това не можел съвсем
да разбере защо живеят извън водата. Хем се мъчат, хем не полагат
достатъчно усилия, за да влезат във водата. Той искал да им помогне да
влезат във водата при него и все им обяснявал, че трябва да изоставят
тази твърдина и да дойдат във водата. Те обаче сякаш не го чували и
това било малко странно, дори го наранявало. Но лотосът не се отчайвал
- той бил добър и чист и им прощавал всичко предварително. Той също не
забравял, че е лековит и това изпълвало сърцето му.
Но един ден странна мисъл се промъкнала в ума му. Решил да преброи
какво количество болни е излекувал днес. Сам се учудил на това странно
хрумване, но все пак опитал. Резултатът го изненадал неприятно - успял
да преброи нулата болни и двамата мъртъвци, предали Богу дух във
фаталния опит да го достигнат. Тогава му се наложило да приеме
мисълта, че реално бил полезен само за себе си. Но тази мисъл не
можела да му даде покой повече. Той започнал да мисли само за тези,
които били извън водата и се нуждаели от неговата лековитост, но не
можели да го достигнат. Разказал за това на братята и сестрите си, но
те били толкова заети със светлите си мисли, че изобщо не го разбрали.
Тогава лотосът решил да направи нещо, чийто изход изобщо не се знаело
какъв може да бъде. Лотосът решил да излезе от водата и да отиде при
нуждаещите се, но да бъде за всички. Излязъл той от водата и се
срещнал с твърдата и груба материя на черната земя. Скоро след това
усетил как започва да губи сили и почувствал наближаването на смъртта.
Огледал се и видял, че другите били потопени с част от себе си в
черната земя. И разбрал, че за да оцелее, ще трябва и той да направи
това.
Започнал да се опитва да прониква земята, но корените му били изнежени
от водата и той изпитвал силна болка. От безмилостното страдание и
неимоверните му усилия да се вкорени, нежните му листа и цветове
започнали да вехнат и скоро изсъхнали. Лотосът потънал в мрак и
преживял смъртта. Но един ден усетил нещо странно, сякаш леко
движение. То се засилило и превърнало в мощен импулс за живот, който
започнал да го тласка нагоре. Той трябвало да го последва, но от това
отново изпитвал болка. Студената, твърда и черна земя му се
съпротивлявала. Същата тази земя обаче със страшна сила го тласкала да
расте. Тази двойнственост го озадачавала безкрайно, докато в някакъв
момент той зърнал отново светлината.
Започнал да расте по-бързо и безпрепятствено и това го радвало. Но
като се огледал видял по себе си само листа и бодли. Те не били
лековити, нито пък нежни и приятни. Лотосът изпитал странни и дори
ужасни чувства, непознати за него досега - съжаление, гняв, отчаяние.
Скоро обаче разбрал, че нищо не може да направи повече, осъзнал
безсилието си и го приел. Лотосът преживял смирението. Но тъкмо тогава
това преживяване освободило нови сили и се образувала пъпка. Пъпката
започнала да се разтваря и нов цвят, несравним по красота и невиждан
до този момент, се родил в света.
Сега тя осветявала с хубостта си всичко грозно около себе си. Не била
лековита, но силата на нейното великолепие вдъхновявала, всеки който я
погледнел. Острите й бодли пък непрестанно напомняли, че тя е излязла
от черната земя - че се е родила от трудностите и болката, че се е
родила от волята да бъде за другите като се потопи при тях. Това
вдъхвало смелост у всички останали растения и пробуждало тяхната воля,
така че да се справят сами с трудностите на черната земя. Защото всеки
можел да пипне и да почувства отблизо нейната хубост.
Единствено лотосите не можели. Те били заети със светлите мисли за
своите нежни цветове и лековитостта си."
Няма коментари:
Публикуване на коментар