Translate

събота, 30 ноември 2013 г.

Изкушение


   Днес си хапнах сладолед! И докато се давех във сладоледени вълни от чиста, неподправена наслада се сетих, че сме в пости. Аз съм си вегетарианец и извън постите. Стана постепенно, по време на борбата с рака. В един момент на ръст 176 см бях стигнала живо тегло 34 кг. Не бях приятна гледка. Е, оправих се. Но организмът ми просто отказа  да яде месо. Аз и преди не бях кой знае какъв фен на този продукт, определено наблягах на рибката, но сега и тя доста време не е влизала в менюто ми. Дори млякото ми е вече само соево, оризово, овесено, бадемово, и любимите ми лешниково и кокосово. Мммммм!

  Храната е важен елемент от нашето духовно израстване и това е факт, който не подлежи на оспорване. Няма да говоря за доводите против месоядството сега, нито пък за другата крайност - леле, колко вреден е шоколадът, млякото, маслото, кафето....пу, пу, пу! Както вече съм казвала не един път, твърд застъпник съм на идеята за "прекаления светец". Та хапвайки си сладоледа днес се сетих, че бая хора ще ме заклеймят и обвинят вероятно, но на мен ми беше вкусно. И доколкото не съм причинила болка и страдание на никое живо същество, не съм причинила смърт, за едно голо чревоугодничество, направо си ми беше прекрасно. Ама сладоледът спадал към мъртвите храни! Нека!

  И сега, след като така страстно защитих правото си да хапвам сладолед, и Бог пак да ме обича, да ви споделя една рецепта за вкусен плодов шейк, който не се отклонява и от най-строгите канони на здравословното хранене, а е безумно вкусен. В моята кухня той е главно действащо лице, в най-различни варианти.

И така: Пускате в пасатора един по-голям банан, около 150 гр ананас, 2 кивита, 3 с.л. смлени ядки ( каквито предпочитате ), 1 с.л. мед, 1 ч.ч. растително мляко. Смесвате всичко за около минута и после пъхате в хладилника, да се поохлади. После остава само чистото удоволствие от консумацията.
Бананът е задължителен за плътност, от там нататък може да импровизирате с всякакви плодове, най-добре сезонни. Аз тази есен например изядох по този начин огромни количества къпини. Преди това по реда си минаха прасковите, кайсиите, пъпешите, и всичко останало по-реда на узряването.
Може да  добавяте и по 4-5 лъжици кисело мляко или активиа за плътност, но в този случай, ако плодовете не са много сладички, може да се наложи да добавите още една лъжица мед. Въпрос на вкус. Изобщо поле за действие - голямо. Действайте!

Да ви е сладко!

Вашия гайд в областта на вкусната вегетарианска кухня с малки  забежки
Снежанка





Утвърждение за деня



Животът задоволява щедро всичките ми нужди.

Доверявам се на живота!

петък, 29 ноември 2013 г.

БЕЗ КОМЕНТАР



За цитатите



* Всеки ден прилагайте микроскопичната Божествена идея да давате. Всеки ден да давате нещо от себе си. В даването е животът. Давайте най-хубавото.

   Тази мисъл на Учителя Дънов от "900 мисли на Учителя" изпратих днес на дъщеричката. Тези дни в един блог прочетох кратък пост на тема цитатите.  Дали цитирайки различни източници не го правим, защото се боим да изразим собствено мнение, опитваме се да покажем на другите колко сме ерудирани и други подобни доводи.
Аз цитирам често, даже може би много по мнението на някои. Но мисля, че първо - не е добре да правим свободен преразказ на неща, казани от велики хора, защото рискуваме да придадем по-различно значение на казаното. Всеки волно или неволно вкарва собствената си гледна точка за прочетеното, а то може да е различно от това на друг четящ. 
Второ - не мисля, че бих могла да изкажа по-добре някоя мисъл на Дънов, Буда, Щайнер, Сократ....от самите тях. Предпочитам да ги цитирам и после да напиша моето виждане и усещане за това, което са казали. Смятам, че така е по-честно и за останалите. Неправилното цитиране или преразказване на ценни исторически истини е довело до много порочни тълкувания и фатални последици
Трето - цитирането, само по себе си, не прави цитиращия ерудиран. Важното е, как тълкуваш нещата, как ги приемаш. В момента интернет ни е дал безграничен достъп до световната мъдрост, но това направило ли ни е по-мъдри и по-добри?! 

Няма да продължавам с доводите. Просто ще продължа да публикувам цитати, с мисълта, че това е един от начините да дам нещо микроскопично на останалите. Защото даването не е само материално. Да дадеш усмивка, добра дума или мисъл към някого, да полееш изсъхнало цветенце или да хвърлиш трохи на птичките - това също е даване. Така го е разбирал Дънов, така го усещам и аз.


Благодаря на всички, които ми дават и които приемат моите микроскопични дарове с Любов и усмивка!

Утвърждение за деня


Днес ще съм добър със себе си и ще се вслушвам в чувствата си. Знам, че те са мои приятели.

четвъртък, 28 ноември 2013 г.


Утвърждение за деня



Мога да прощавам, да нося нежност и съчувствие.

Знам, че животът ме обича и обгрижва.

сряда, 27 ноември 2013 г.

ЗИМНА ПРИКАЗКА В СОФИЯ



   Липсва ми ароматът на сняг, на бяло, на чисто, на студено....... 

Зиме 

Детински, в зимната пътечка, 
сред тишина и звезден прах, 
по синкавото с тънка клечка, 
любимо име начертах. 

Под месеца, сред рая снежен 
то бляскаше едвам-едвам 
и до немайкъде разнежен, 
аз бавно продължих натам. 

Но после нещо отклони ме, 
(тъй както често става с нас) 
и за написаното име 
на връщане забравих аз. 

Така че с тъничка болежка 
след време си представих как 
без спиране, в обувка тежка, 
го бе отминал моят крак. 

Валери Петров


Утвърждение за деня

Ако сгреша, знам, че това е само част от оздравителния процес!









вторник, 26 ноември 2013 г.

Лев Толстой за Закона на Любовта и законите на насилието

Въпрос: XXI  век е век на мира или на войната?Лев Толстой: В наше време не може да не бъде ясно, че животът на всички народи от християнския свят не може да продължава така — с все повече увеличаващите се нужди на бедните и разкоша на богатите, с борбата на всички против всички, на революционерите срещу правителствата, на правителствата срещу революционерите, между поробените народи и поробителите, борби между самите държави, на запада с изтока, със своите все по-нарастващи и поглъщащи силите на народа въоръжения, със своята изтънченост и развратеност. Ако не се промени, животът на християнските народи ще става все по-бедствен и все по-бедствен.
Това е ясно на мнозина, но хората често не виждат причината за това бедствено положение и още по-малко виждат средство за избавление. Като причина за това положение се посочват много и най-разнообразни условия и се предлагат най-разнообразни средства за избавление.  А същевременно причината е една, едно е и средството за избавление.
Коя е причината и кое е това средство?Причината за бедственото положение на християнските народи — отсъствието сред християнските народи на общо за всички тях висше разбиране за смисъла на живота, вярата и произтичащото от него ръководство за поведение
Средството за избавление от това бедствено положение — и то не фантастично, не изкуствено, а съвсем естествено, — се състои в усвояването от хората в християнския свят на откритото от тях преди 20 века висше, съответстващо на днешната възраст на човечеството, разбиране на живота и произтичащото от него ръководство за поведение, т.е. християнското учение в неговия истинен смисъл.
Но нима науката, промишлеността и икономиката не са основа за разумното устройство на живота?Едно от най-грубите суеверия е суеверието на учените за това, че човек може да живее без вяра. Истинната религия е такова установено от човека отношение към обкръжаващия го безконечен живот, което свързва живота му с тази безкрайност и ръководи постъпките му. Ако съзнаваш, че у теб няма вяра, то ти си в най-опасното положение, в което може да се намира човек на този свят.
Хората могат да живеят свойствения на хората разумен и съобразен живот само тогава, когато се съединят с разбирането за смисъла на живота. Вярата в едно и също. Ръководството за постъпките, произтичащи от това разбиране.
Какво е вяра?Вярата е установяване на отношение на човека към Бога и света, и произтичащото от това отношение и прозрение за собственото предопределение.
Не е достатъчно да се отхвърли лъжовната вяра, т.е. лъжовното отношение към света. Нужно е да се открие истинното.
Трагизмът в положението на хората от християнския свят е в това, че християнските народи са приели учение, което в своето истинно значение в определен смисъл се самоотричало, разрушавало целия този строй на обществения живот, в който хората са живели дотогава и не са можели да си представят живота извън него.
В това е и трагизмът на положението, в това е и великото, изключително благо на християнските народи.
Християнството е отричало  жизнения строй на европейските народи?В този извратен вид, в който християнството било предложено на езическите народи, то им се представяло само като по-малко грубо разбиране на божеството. Като по-дълбоко разбиране за предназначението на човека и изискване за нравственост. Истинното значение на учението е било скрито до такава степен за тях от сложни догми и привлекателни внушителни обреди, че те дори не са подозирали за него.
А същевременно това учение в неговото истинно значение е било не само ясно изразено в признатите от църквите като божествено откровение книги с евангелията. Това учение е било до такава степен присъщо и близко на човешката душа, че независимо от затлачването и извращаването на учението от лъжливи догми, най-чувствителните към истината хора все по-често и по-често възприемали учението в неговото истинно значение. И все по-ясно и по-ясно виждали противоречието между устройството на света и истинното християнско учение.
И без да говорим за учителите на църквата в древния свят: Татиан, Климент Александрийски, Ориген, Тертулиан, Киприан, Лактанций – това противоречие се е осъзнавало и в средните векове. В по-ново време то се изяснявало все повече и повече, и се изразявало в огромното количество секти, отричащи противното на християнството държавно устройство с необходимото условие за неговото съществуване — насилието. Изразявало се в най-разнообразни хуманитарни учения, даже непризнаващи се за християнски, чиято същност — също както и на особено разпространилите се в последно време социалистически, комунистически, анархически учения — не е нищо друго, освен едностранни проявления на отричащото насилието християнско съзнание в неговото истинско значение.
Причината за страданието на християнските народи е в това, че народите от християнския свят са приели в скрит, извратен вид това учение, което в своето истинско значение неизбежно би трябвало да разруши този жизнен строй, в който те живеят и с който не искат да се разделят.
А в какво се състои тогава „великото, изключително благо“ на това положение?Великото им благо е в това, че, приемайки в извратен вид християнството, включващо в себе си скритата от тях истина, те неизбежно идват до необходимостта от приемане на християнското учение вече не в извратения, а в истинския му смисъл. И истинният смисъл на християнското учение се изяснявал все повече и повече. И напълно се изяснява сега. И само едно – приемането на християнското учение вече не в извратения, а в истинния му смисъл, — може да спаси хората от бедственото положение, в което се намират.
Главната причина за лошото устройство на живота е лъжливата вяра. Достатъчно е чисто и просто да се разбере Христовото учение, за да стане ясна ужасната лъжа, в която живеем всички ние и всеки един от нас.
Християнското учение в цялото му истинно значение, което все повече и повече се изяснява в наше време, се състои в това, че същността на човешкия живот е съзнателно, все по-голямо и по-голямо проявление на Началото на Всичко, признакът на проявлението на което в нас е любовта. И че затова същността на човешкия живот и висшият закон, който трябва да я ръководи, е любовта.
Но нали не само християнското учение казва, че любовта – това е свойство на просветленото, очистено съзнание?Всички религиозни учения в древността са признавали, че любовта е необходимо и добро условие за човешкия живот. Във всички учения: на египетските мъдреци, на брамините, стоиците, будистите, даоистите – дружелюбието, състраданието, милосърдието , благотворителността и въобще любовта са се признавали за едни от главните добродетели.
Това най-висше признаване в тези учения е стигало дори до такава степен, при която се възхвалявала любовта към всички и даже отплата за злото с добро, както това се проповядвало най-вече от даоистите и будистите. Но нито едно от тези учения не е поставило тази добродетел за основа на живота, за висш закон, който трябва да бъде не само главен, но и единствено той да ръководи постъпките на хората. Това е направено от последното от религиозните учения – християнството.
Във всички дохристиянски учения любовта се е признавала за една от добродетелите, но не така както се признава тя в християнското учение: метафизически – за основа на всичко, практически – за висш закон в човешкия живот. Тоест такъв закон, който в никакъв случай не допуска изключения.

Цялото интервю може да прочетете тук: 
Заслужава си!


Утвърждение за деня


Отказвам се да бъда жертва и да се чувствам безпомощен.
Призовавам безграничната сила в мен на помощ!





понеделник, 25 ноември 2013 г.

ПАРИТЕ КАТО СРЕДСТВО ЗА ЖИВЕЕНЕ
   Едни проклинат парите, други ги благославят, но всички признават, че без тях не може. Съвременният бог да парите, нему се кланят всички, нему принасят жертви. Парата служи и на науката, и на заблудата, тя цери всички заблуди, но и трови, спасява от беди, но и погубва, създава но и разрушава, тя е злото и доброто в света и води и в рая и в ада. Тя окуражава добродетелтта, окуражава и порока, възвишава душите, прави ги и долни, тя е всемогъща царица по света. Целият свят протяга ръце към този идол и го моли ежедневно да прави все повече чудеса.   Повечето хора хулят парите, защото ги нямат, но онзи, който е къумял да ги завладее, да им стане господар вместо роб, вижда тяхното значението в света и удовлетворява амбицията си с тях.   За да се радваме на тези блага, не е необхозимо да бъдем милионери, нито да имаме пълни каси със злато. За да бъдем щастливи не е необходимо да имаме дворци и лакеи.   Елементарна истина е обаче, че животът ни ще бъде такъв, какъвто го направим и че щастието зависи от начина, по който разбираме и изпълняваме дълга си.                                                                     "Хигиена и лекуване на душата"                                                                                      Петър Димков    








Утвърждение за деня


Всяка клетка на тялото ми е изпълнена със здраве и енергия!




неделя, 24 ноември 2013 г.


Днес попаднах на нещо вълшебно.


ЗАПИС НА ЩУРЦИ РАЗКРИ ПЕСЕН НА АНГЕЛСКИ ХОР
Ню Йорк. Композиторът Джим Уилсън записал песента на щурците и забавил записа няколко пъти. Резултатът e ангелски хор в идеална хармония, пише Стандарт.



Макар че звучи все едно пеят човешки гласове с години опит под палката на умел диригент, мелодията не е нищо друго освен звука, издаван от щурците на по-бавна честота.
В записа американският композитор е насложил един върху друг двата звука - песента на щурците, както я чуваме в топла лятна вечер, и същата мелодия в забавено темпо, която разкрива богатството на композицията и хармонията, съперничещи на най-добрите вокални хорове в света.
Уилсън определя откритието си като мистично и смята, че то разкрива божествения замисъл на природата. Божествен промисъл или случайност, песента на щурците звучи наистина красиво и вдъхновяващо.

Източник: http://www.hristiqni.com/novini/lyubopitno/1939-zapis-na-shturtzi-razkri-pesen-na-angelski-hor#ixzz2lamw29gp


А ето и самият запис:


Докато го коментирах с дъщеря си в скайп, изведнъж ми дойде и точното определение,какво е това в действителност. За мен това е ключ, ключ към вселената,, който задейства в нас определени центрове и сетива посредством които общуваме с Вселената. Това вероятно е закодирана от ангелите музика, която ни действа като вибрации, дори да не я чуваме с ушите си и по-този начин ни помагат да чистим душите си от натрупаната негативна енергия. 
Защото има ли човек, който да не обича песента на щурците в звездните летни нощи....

А като се заслушах, в песента чувам често да се повтаря "ом" и ми дойде на ум мисълта на Учителя Беинса Дуно: 
"Думата “АУМ” (“ОМ”) е свещена, останала от една възвишена култура. Аум, Амен, Амин, Ом е една и съща дума с много мощно въздействие. Целият Всемир си служи с нея. Ако често я произнасяте, дори и несъзнателно, ще опитате нейната сила. Тя съдържа всичко в себе си. Това е ключът, с него ще отключвате всички врати."
От тук ми дойде и думата ключ, която търсех преди, за да опиша на дъщеричката си как точно усетих това вълшебство.

Звучи толкова успокояващо, красиво и едновременно с това.....величествено и пронизващо. Като меса в Сикстинската капела. 

Мисля, че вече това ще е музиката, която ще ползвам за медитация и молитви.

Утвърждение за деня


Прощавам си за това, че не съм безгрешен.

Мога да живея по най-добрия начин и знам как да го направя.

събота, 23 ноември 2013 г.



Учителят Беинса Дуно казва, че ако откъснем 10 цветя един човешки живот си отива и обратно, ако посадим 10 растения, една душа идва на земята. 
И още:
"Внимателни бъдете към цветята, към клоните, камъчетата, изворите. Така ще възпитате съзнанието си. Българинът в това отношение има още много да работи. У него деликатните чувства не са развити. Хване едно клонче, скърши го и го захвърли, откъсне цвете и го захвърли."



Утвърждение за деня




Мога да прощавам, да нося нежност и съчувствие.

Знам, че животът ме обича и обгрижва.

петък, 22 ноември 2013 г.





Утвърждение за деня





Животът задоволява щедро всичките ми нужди.

Доверявам се на живота!

четвъртък, 21 ноември 2013 г.

Тези полярни гъски рисувах миналата пролет, но днес се присетих за тях. Вероятно защото ми се иска и аз да полетя над океана, всичко около мен да е в синьо, сиво и искрящо бяло......и тихо, полярн тихо. Тук под един от мостовете на реката живеят няколко от тях. Много красиви птици - излъчват невероятна мощ и сила. Само си помислете какви разстояния прелитат и при какви условия. Не са ли достойни за уважение и възхита.
Предколедно настроение.
Според нашите български представи, като че ли е малко рано, но тук в Шотландия Коледната треска набира сериозна скорост. Тази неделя почти навсякъде е официалното включване на светлинната украса, концертите по търговските центрове започнаха, витрините светят предпразнично......обичам този период. Обичам очакването на Рождество Христово! Дори успявам да се абстрахирам от неистовото пазаруване, "като за последно", на храна в последните дни и от глупавите реклами също. Обичам да се разхождам вечер и да се радвам на Коледните светлини по прозорците и дворовете - толкова са красиви!