Лев Толстой за Закона на Любовта и законите на насилието
Въпрос: XXI век е век на мира или на войната?Лев Толстой: В наше време не може да не бъде ясно, че животът на всички народи от християнския свят не може да продължава така — с все повече увеличаващите се нужди на бедните и разкоша на богатите, с борбата на всички против всички, на революционерите срещу правителствата, на правителствата срещу революционерите, между поробените народи и поробителите, борби между самите държави, на запада с изтока, със своите все по-нарастващи и поглъщащи силите на народа въоръжения, със своята изтънченост и развратеност. Ако не се промени, животът на християнските народи ще става все по-бедствен и все по-бедствен.
Това е ясно на мнозина, но хората често не виждат причината за това бедствено положение и още по-малко виждат средство за избавление. Като причина за това положение се посочват много и най-разнообразни условия и се предлагат най-разнообразни средства за избавление. А същевременно причината е една, едно е и средството за избавление.
Коя е причината и кое е това средство?Причината за бедственото положение на християнските народи — отсъствието сред християнските народи на общо за всички тях висше разбиране за смисъла на живота, вярата и произтичащото от него ръководство за поведение
Средството за избавление от това бедствено положение — и то не фантастично, не изкуствено, а съвсем естествено, — се състои в усвояването от хората в християнския свят на откритото от тях преди 20 века висше, съответстващо на днешната възраст на човечеството, разбиране на живота и произтичащото от него ръководство за поведение, т.е. християнското учение в неговия истинен смисъл.
Но нима науката, промишлеността и икономиката не са основа за разумното устройство на живота?Едно от най-грубите суеверия е суеверието на учените за това, че човек може да живее без вяра. Истинната религия е такова установено от човека отношение към обкръжаващия го безконечен живот, което свързва живота му с тази безкрайност и ръководи постъпките му. Ако съзнаваш, че у теб няма вяра, то ти си в най-опасното положение, в което може да се намира човек на този свят.
Хората могат да живеят свойствения на хората разумен и съобразен живот само тогава, когато се съединят с разбирането за смисъла на живота. Вярата в едно и също. Ръководството за постъпките, произтичащи от това разбиране.
Какво е вяра?Вярата е установяване на отношение на човека към Бога и света, и произтичащото от това отношение и прозрение за собственото предопределение.
Не е достатъчно да се отхвърли лъжовната вяра, т.е. лъжовното отношение към света. Нужно е да се открие истинното.
Трагизмът в положението на хората от християнския свят е в това, че християнските народи са приели учение, което в своето истинно значение в определен смисъл се самоотричало, разрушавало целия този строй на обществения живот, в който хората са живели дотогава и не са можели да си представят живота извън него.
В това е и трагизмът на положението, в това е и великото, изключително благо на християнските народи.
Християнството е отричало жизнения строй на европейските народи?В този извратен вид, в който християнството било предложено на езическите народи, то им се представяло само като по-малко грубо разбиране на божеството. Като по-дълбоко разбиране за предназначението на човека и изискване за нравственост. Истинното значение на учението е било скрито до такава степен за тях от сложни догми и привлекателни внушителни обреди, че те дори не са подозирали за него.
А същевременно това учение в неговото истинно значение е било не само ясно изразено в признатите от църквите като божествено откровение книги с евангелията. Това учение е било до такава степен присъщо и близко на човешката душа, че независимо от затлачването и извращаването на учението от лъжливи догми, най-чувствителните към истината хора все по-често и по-често възприемали учението в неговото истинно значение. И все по-ясно и по-ясно виждали противоречието между устройството на света и истинното християнско учение.
И без да говорим за учителите на църквата в древния свят: Татиан, Климент Александрийски, Ориген, Тертулиан, Киприан, Лактанций – това противоречие се е осъзнавало и в средните векове. В по-ново време то се изяснявало все повече и повече, и се изразявало в огромното количество секти, отричащи противното на християнството държавно устройство с необходимото условие за неговото съществуване — насилието. Изразявало се в най-разнообразни хуманитарни учения, даже непризнаващи се за християнски, чиято същност — също както и на особено разпространилите се в последно време социалистически, комунистически, анархически учения — не е нищо друго, освен едностранни проявления на отричащото насилието християнско съзнание в неговото истинско значение.
Причината за страданието на християнските народи е в това, че народите от християнския свят са приели в скрит, извратен вид това учение, което в своето истинско значение неизбежно би трябвало да разруши този жизнен строй, в който те живеят и с който не искат да се разделят.
А в какво се състои тогава „великото, изключително благо“ на това положение?Великото им благо е в това, че, приемайки в извратен вид християнството, включващо в себе си скритата от тях истина, те неизбежно идват до необходимостта от приемане на християнското учение вече не в извратения, а в истинския му смисъл. И истинният смисъл на християнското учение се изяснявал все повече и повече. И напълно се изяснява сега. И само едно – приемането на християнското учение вече не в извратения, а в истинния му смисъл, — може да спаси хората от бедственото положение, в което се намират.
Главната причина за лошото устройство на живота е лъжливата вяра. Достатъчно е чисто и просто да се разбере Христовото учение, за да стане ясна ужасната лъжа, в която живеем всички ние и всеки един от нас.
Християнското учение в цялото му истинно значение, което все повече и повече се изяснява в наше време, се състои в това, че същността на човешкия живот е съзнателно, все по-голямо и по-голямо проявление на Началото на Всичко, признакът на проявлението на което в нас е любовта. И че затова същността на човешкия живот и висшият закон, който трябва да я ръководи, е любовта.
Но нали не само християнското учение казва, че любовта – това е свойство на просветленото, очистено съзнание?Всички религиозни учения в древността са признавали, че любовта е необходимо и добро условие за човешкия живот. Във всички учения: на египетските мъдреци, на брамините, стоиците, будистите, даоистите – дружелюбието, състраданието, милосърдието , благотворителността и въобще любовта са се признавали за едни от главните добродетели.
Това най-висше признаване в тези учения е стигало дори до такава степен, при която се възхвалявала любовта към всички и даже отплата за злото с добро, както това се проповядвало най-вече от даоистите и будистите. Но нито едно от тези учения не е поставило тази добродетел за основа на живота, за висш закон, който трябва да бъде не само главен, но и единствено той да ръководи постъпките на хората. Това е направено от последното от религиозните учения – християнството.
Във всички дохристиянски учения любовта се е признавала за една от добродетелите, но не така както се признава тя в християнското учение: метафизически – за основа на всичко, практически – за висш закон в човешкия живот. Тоест такъв закон, който в никакъв случай не допуска изключения.
Цялото интервю може да прочетете тук:
Няма коментари:
Публикуване на коментар