За цитатите

* Всеки ден прилагайте микроскопичната Божествена идея да давате. Всеки ден да давате нещо от себе си. В даването е животът. Давайте най-хубавото.

   Тази мисъл на Учителя Дънов от "900 мисли на Учителя" изпратих днес на дъщеричката. Тези дни в един блог прочетох кратък пост на тема цитатите.  Дали цитирайки различни източници не го правим, защото се боим да изразим собствено мнение, опитваме се да покажем на другите колко сме ерудирани и други подобни доводи.
Аз цитирам често, даже може би много по мнението на някои. Но мисля, че първо - не е добре да правим свободен преразказ на неща, казани от велики хора, защото рискуваме да придадем по-различно значение на казаното. Всеки волно или неволно вкарва собствената си гледна точка за прочетеното, а то може да е различно от това на друг четящ. 
Второ - не мисля, че бих могла да изкажа по-добре някоя мисъл на Дънов, Буда, Щайнер, Сократ....от самите тях. Предпочитам да ги цитирам и после да напиша моето виждане и усещане за това, което са казали. Смятам, че така е по-честно и за останалите. Неправилното цитиране или преразказване на ценни исторически истини е довело до много порочни тълкувания и фатални последици
Трето - цитирането, само по себе си, не прави цитиращия ерудиран. Важното е, как тълкуваш нещата, как ги приемаш. В момента интернет ни е дал безграничен достъп до световната мъдрост, но това направило ли ни е по-мъдри и по-добри?! 

Няма да продължавам с доводите. Просто ще продължа да публикувам цитати, с мисълта, че това е един от начините да дам нещо микроскопично на останалите. Защото даването не е само материално. Да дадеш усмивка, добра дума или мисъл към някого, да полееш изсъхнало цветенце или да хвърлиш трохи на птичките - това също е даване. Така го е разбирал Дънов, така го усещам и аз.

Благодаря на всички, които ми дават и които приемат моите микроскопични дарове с Любов и усмивка!