ЗИМНА ПРИКАЗКА В СОФИЯ

   Липсва ми ароматът на сняг, на бяло, на чисто, на студено....... 

Зиме 

Детински, в зимната пътечка, 
сред тишина и звезден прах, 
по синкавото с тънка клечка, 
любимо име начертах. 

Под месеца, сред рая снежен 
то бляскаше едвам-едвам 
и до немайкъде разнежен, 
аз бавно продължих натам. 

Но после нещо отклони ме, 
(тъй както често става с нас) 
и за написаното име 
на връщане забравих аз. 

Така че с тъничка болежка 
след време си представих как 
без спиране, в обувка тежка, 
го бе отминал моят крак. 

Валери Петров