ПАМЕТ

Димитър Списаревски ( Спаич )

Роден:	19 юли 1916 Добрич, Румъния
Починал:	20 декември 1943  (на 27 години) Долни Пасарел, България

Димитър Списаревски, наричан от другарите си Спайч, е роден на 19 юли 1916 г. в окупирания по време на Първата световна война от българската армия Добрич. Баща му Cветозар Списаревски и чичо му — дипломатът Коста Списаревски са българи от Кюстенджа. Името на майка му е Елисавета. След Ньойския договор от 1919 г., градът заедно с цялаДобруджа са анексирани от Румъния. Поради нетърпимостта на бащата към румънската окупация, семейството на Списаревски последователно се мести в Лом, Белоградчик иСофия. В София Димитър Списаревски завършва Втора мъжка гимназия (днес 22-ро училище). От 1933 до 1935 г. е футболист на ПФК Левски (София), за който играе в няколко приятелски срещи.

Димитър Списаревски постъпва във Военното на Н. В. училище, но е буен и непокорен и остро реагира на всяка несправедливост, затова, още преди да завърши първата година, го изключват и е изпратен да служи в Ямбол. За отлично поведение, след няколко месеца е възстановен като юнкер в училището. Когато е обявен конкурс за летци, той е сред първите, кандидатирали се за новата специалност. По-късно с целият випуск е изпратен на обучение вГермания. От април 1938 до юли 1939 той се обучава в авиационната школа в Кауфбойрен. След това усъвършенства своето майсторство по висш пилотаж в авиационното училище вШлайсхайм и накрая завършва престижната изтребителната школа във Вернойхен през 1939 г. През лятото на 1943 г. с още един български пилот е изпратен край Ламанша, за да наблюдават германските летци и да усвоят модерната тактика на въздушен бой.

Списаревски е бил щедър и великодушен човек, шегаджия и кавалер. Неговото изострено чувство за справедливост, патриотизмът и чисто мъжките реакции му създават много неприятности. Но Спаича, както го наричат, си остава непроменен.

На 20 декември 1943 г. групировка от 15-та въздушна армия на САЩ [1] от 150 американски бомбардировачи "Либърейтър" B-24 Liberator(Бе-24 "Освободител") от 376-та тежка бомбардировъчна групировка (376th Bomb Group – Heavy), охранявани от 50 тежки двумоторни двутели изтребители Lockheed P-38 Lightning (Локхийд Пе-38 "Светкавица") от 82-ра изтребителна група (82th Fighter Group), се насочва за поредната "терористична бомбардировка" на София, както операциите красноречиво се наричат в английските военни планове. Бойният дневник на 3/6 изтребителен орляк, в който лети Списаревски, свидетелства за битката:
"Либърейтърите" идват към София откъм Панчерево в клинов строй по тройки, ешелонирани в тилна колона, краят на която се губи до хоризонта. Българите смело се изправят с едва 36 машини срещу 200 вражески. Формират насрещен боен ред, ешелонирани поятно, по четворки в тилна колона. Летят срещу противниковите самолети на 6000 метра височина. Българският орляк 3/6 имащ по списъчен състав 17 изтребителя Ме-109G-2 вдигайки се от летище Божурище има задачата да завърже бой с противниковите изтребители, а в това време другият орляк — 2/6, имащ по списъчен състав 24 изтребителя Девоатeн D.520, да удари бомбардировачите и да ги принуди да хвърлят бомбите си извън София. Летците предварително добре разбират, че с малочислените си сили нямат шанс да разбият и унищожат вражеската американска въздушна армада, но трябва да спечелят време за мирното население да се укрие в скривалищата и могат да нанесат болезнени загуби на нашественика като свалят няколко негови самолета, основната им тактическа цел е да разстроят противниковата формация и отклонят "Освободителите" от курса, да не ги оставят необезпокоявани да нанесат точен удар по българската столица и да ги принудят да хвърлят бомбите си извън града. Този цел е постигната от българските летци изтребители. При това нападение на американската авиация върху София са разрушени 113 сгради и е прекъснат релсовият път на околовръстната железопътна линия. Убити са 64 души, а други 93 са ранени.

Поручик Димитър Списаревски от 3/6 изтребителен орляк е един от пилотите на бойно дежурство на летище Божурище с Месершмит Ме-109G-2, които трябва да пресрещнат нападащите „освободители“ преди да достигнат града. Това е първият му боен полет, за който той се готви отдавна. Самолетът на Списаревски не успява да стартира, затова той излита с резервна машина, след другите. Когато достига бомбардировачите, въздушният бой вече се води. Сам с безумно смела виртуозна маневра, измъквайки се от два американски изтребителя, се насочва към група от 16 "Либърейтъра", отървала се от българските изтребители и взела необезпокоявана курс към София. Той взема на прицел една машина, атакува устремно, без да се интересува от огъня на изтребителното ѝ прикритие, с непрестанен точен огън прострелва, поврежда тежко и подпалва този бомбардировач, но в ожесточената си битка за по-малко от две минути изразходва всички боеприпаси на бордовата картечница, а самолетът му е сериозно прострелян от бомбардировачите и охраняващите ги британски изтребители. Българинът разбира, че жив няма да излезе от котела, в който се намира. Тогава, без колебание, той насочва изтребителя си и нанася унищожителен таранен удар на водещия формацията тежък американски бомбардировач. Бомбардировачът е разцепен и са разпада във въздуха, спасява се само опашният стрелец, който е изхвърлен заедно с картечниците от ударната вълна. Самолетът на Списаревски пада разбит на височините над село Пасарел, Софийско. Тялото му е открито сред отломките. От другата страна на селото пада поразеният четиримоторен бомбардировач. Следствие лютата съпротива врагът е отблъснат, принуден е да хвърли бомбите си в полето и да се оттегли.

Има различни свидетелства за тарана, но единствен близък очевидец е Лейтенант Джон Маклендън (американски пилот на "Лайтнинг" от изтребителното прикритие, бордов номер 43-2352, 97-а изтребителна ескадрила (97th Fighter Squadron)), който малко след това също е свален и пленен. Той дава може би най-точното описание и оценка на извършения от капитан Списаревски военен подвиг. Спасилият се в боя на 20 декември 1943 г. американски лейтенант разказвайки за стореното от Списаревски, той споделя[2]

„

„Шест минути преди да бъда свален станах свидетел на нещо нечувано и страшно … летящия като вихър български изтребител се отдалечи от поразената вече и падаща към замята наша «летяюща крепост» и хвърляйки се с цяла мощност към друга се стовари върху нея, отсече опашката ѝ и крепостта се разруши като голям дъб ударен от мълния...Наистина страшна смърт дори и за най-смелия пилот!"

“

Лейтенант Едуард Тинкър (пилот на «Лайтнинг» от изтребителното прикритие, бордов номер 43-2413, от 97-а изтребителна ескадрила), участник във въздушния бой на 20 декември 1943 година, заявява:

„

"Българските летци се бият с ожесточение, като че ли защитават най-скъпата светиня на света. За мен те изчерпват понятието ненадмината ярост в авиацията”

“

Подофицер Робърт Хенири Ренър (24 г, въздушен стрелец, единствения по чудо оцелял от екипажа на протаранения бомбардировач), след тарана на българина ужасен казва:

„Настана истински ад. Ударът на вашите летци беше изключително лют.“ След 1989 г. мълчанието за подвига му е разкъсано. Издадени са множество книги, брошури, статии. В София недалеч от международното летище на името на героя е наречен булевард и наблизо му е издигнат паметник. Същото име носи и улицата в село Пасарел, която води до лобното му място, в началото ѝ е поставена паметна плоча. До лобното място, в местността Стражарски дол, е изграден паметен кът за героя. Улица на негово име е кръстена и в родния му град Добрич и признателните българи му поставят още една паметна плоча. В 22-ро училище в София /бивша Втора мъжка гимназия/ също е поставена паметна плоча с барелеф на капитан Списаревски. На 19 юли 2012 г. е поставена паметна плоча и на фасадата на дома, в който живее Димитър Списаревски от 1932 до гибелта си в 1943 г., на ул. „Хан Аспарух“ 57 в София.[3] Паметната плоча е официално открита с военни почести на 20 декември 2012 г.[4] в деня на подвига му в защита на София. Неговото име носи Клубът на летците “Кап. Димитър Списаревски”. Ежегодно признателното гражданство и българското войнство го почита с чествания в цялата страна, а в София се провeжда възпоменателно факелно шествие "Списаревски марш". Посветена му е и песен - "Балада за Списаревски", написана от Светла и Иван Илиеви  През 2009 година младата добричка писателка Кремена Желязкова издаде книгата "Наричаха го Спаич", посветена на героя. За него има и филм - "В търсене на Списаревски" (2013 г.) - на Адела Пеева. източник:Wikipedia В последната седмица се сблъсках с едно войнстващо патриотарство и още по-агресивно налагане на атеизъм от страна на една личност в интернет-пространството. Та по този повод се запитах, познаваме ли наистина българите, които са направили нещо за родината си и доколко някои използват тези си познания за подхранване на личните си комплекси. "Криворазбраната цивилизация" е актуална във всички сфери на живота ни, независимо от времето и мястото на последния. Но на финала неизбежно ..... Всекиму ще се даде според вярата!

“