Липсва ми планината! Липсва ми снегът!

Знаете ли, че в моето детство, та и юношество, в Борисовата градина ( тогава Парка на свободата ) редовно можеше да срещнеш сърнички, слезли от Витоша. Сега между парка и планината има пояс от новозастроени квартали, а на все още неувоените места - цигански катуни. Дали с времето и между душите ни и планината не израсна такъв един градски, асфалтово-бетонен пояс. И сърничките спряха да идват на гости в сърцата ни. Защото там удобно се настаниха смартфоните, автомобилите, риалити форматите и за друго място не остана.

Витоша си е там и ни чака! На едно сърце разстояние!