ДА НИ Е ЧЕСТИТА НОВАТА 2014 ГОДИНА!

НАЙ-ПРЕКРАСНИЯТ ПОДАРЪК

БЛАГОДАРЯ ТИ ГОСПОДИ!
БЛАГОДАРЯ ТИ ОТ ЦЯЛАТА СИ ДУША И СЪРЦЕ!
БЛАГОДАРЯ ТИ ЗА НАЙ-ПРЕКРАСНИЯ ПОДАРЪК, КОЙТО МИ НАПРАВИ ТАЗИ ГОДИНА!
ПОДАРЪКЪТ, ЗА КОЙТО ДОРИ НЕ СМЕЕХ ДА ТЕ МОЛЯ В МОЛИТВИТЕ СИ, НО ТИ СИ ВИДЯЛ В СЪРЦЕТО МИ, КОЛКО МНОГО ГО ИСКАХ! СЪЖАЛЯВАМ, ЧЕ ПРИНОСЪТ МИ БЕШЕ ТОЛКОВА МИКРОСКОПИЧЕН, НО ТОВА НЕ НАМАЛЯВА РАДОСТТА И ЩАСТЛИВИТЕ МИ СЪЛЗИ!

БЛАГОДАРЯ! БЛАГОДАРЯ! БЛАГОДАРЯ!

!!!ФЕРМАТА Е НАША!!!

Мили приятели,

уважаеми прекрасни хора,
за нас е чест, щастие и гордост да съобщим, че от днешния ден и завинаги – Фермата вече принадлежи на бездомните кучета и котки на София!!!

„Няма да стане“ – беше реакцията на специалистите по ПР и фондонабиране, когато им разказахме за първи път за този колосален проект с надеждата да дадат идеи.

„Непостижима цел“ – беше квалификацията, която сложиха на тази мечта богати чуждестранни фондации, към които се обърнахме за помощ.

„Абсолютно невъзможно в България“ – бяха думите, с които ни отпращаха най-успешните фирми в страната.

„Ще успееем на всяка цена!“ – казахте вие преди точно  78 дни, когато започнахме заедно колосалната битка АРСофия да продължи да се грижи за бездомните животни в този град!
И ГО НАПРАВИХТЕ, ПРИЯТЕЛИ!!!

С цената на огромния труд на стотици доброволци. Със щедростта и вярата на хиляди дарители в България и извън нея. С неописуемата помощ на стотици журналисти и медии. С подкрепа от всички наши приятели от чужбина. С хиляди, хиляди разпратени писма, бележки, покани, проведени разговори, срещи, събития, уговорки, молби, разочарования и радости…

ВСИЧКИ НИЕ ЗАЕДНО УСПЯХМЕ!!!

София ще има своя първи неправителствен приют:

• независим от институциите, хуманен и европейски;
• ръководен от хората, които истински ги е грижа за животните;
• отворен за всички – доброволци, посетители и осиновители 365 дни в годината;
• с клиника, която работи 24/7 за най-окаяните животни на града;
• с екип, който знае какво върши и поставя животните на първо място!

На всички, които дариха,
На всички, които се включиха наравно с нас в битката, организирайки събития, агитирайки приятели, трудейки се в логистиката и разпространението на идеята,
На всички, които повярваха и участваха в сбъдването на тази мечта,
Казваме:
ВИЕ СТЕ ЧУДОТВОРЦИ, МИЛИ ХОРА! Вие сте живото доказателство, че тази страна има силите и ресурса да върви напред! Вие сте единствените, които успяха да се обединят, докато цялата нация търси начини да се разединява! Вие протегнахте спасителна ръка на най-нещастните, безпомощни и бедни създания във време, в което всичко наоколо върви надолу и крещи „закриваме тази държава“! Вие сте причината на българския парламент да пише „Съединението прави силата“! Вие сте Човеците, които ще превърнат България в едно по-добро място!

Приятели, или календарът се е объркал днес много /като сочи едва 18-ти декември/ или кучешката Коледа е дошла. Защото вие направихте най-големия подарък, който бихте могли да направите на бездомните кучета и котки. Подарихте им Дом, дадохте им подслон, връчихте им тържествено шанса да бъдат здрави, нахранени, обичани и да попаднат в своите семейства. Вие се погрижихте за тях, мили хора!

Думите не достигат, за да изразим своята признателност. Няма смисъл да казваме, че сме трогнати, очаровани, вдъхновени, благодарни, поразени… думите не могат да осветят и на 1/10 чувствата на всички ни – хора и животни – в този момент на върховна еуфория. Можем само да почустваме смирението и да почерпим сила от вашата неописуема мощ – мощта на хората, които казаха „ще направим всичко по силите си, за да се случи нашето Чудо“.

Бъдете благословени, ангели-хранители! И нека стореното Добро да се върне десетократно при вас в труден миг, защото така е устроен този свят, мили хора, даващата ръка не обеднява. Днес всички ние сме със сърца по-богати и от сърцето на най-големия богаташ, защото в тях има Вяра, Надежда и Любов, струващи повече от всичките пари на света!

С уважение и признателност,
екипът на АРСофия

http://arsofia.com/bg/42699/fermata-e-nasha/

Утвърждение за деня

Освобождавам се от оковите на миналото и живея с радост в настоящето!

НАРОДНА МЕДИЦИНА

ЯБЪЛКОВ ОЦЕТ

За ползите и вредите от ябълковия оцет е изговорено и изписано много. Разбира се, на края всеки сам за себе си взема решение дали и как да го използва или не. В къщи моята майка години наред приготвя ябълков оцет, който е несравним по вкус и от там и моето отношение към него, като нещо, което винаги ще присъства в моето домакинство. Сега вече си го приготвям сама и се надявам след години моята дъщеря да поеме щафетата със същия ентусиазъм, с който аз го направих преди време.

 Ябълковия оцет -  удивително антисептично средство. 

Човешкия живот се определя от състоянието на кръвта. Естествен систематичен процес е обновяването на кръвта на всеки 28 дена и ако този цикъл е нарушен, нарушава се и здравето. Тук изключително голям ефект се получава от суровите зеленчукови сокове и плодовете и от ябълковия оцет с добро качество.

Зъбобол

• Смесват се 50 г чист ябълков оцет, 5 г стипца, 3 г нишадър и 10 г сол. Всичко се вари около 10 минути. Употребява се за жабурене.

Болки в гърлото

• През час се прави гаргара със затоплен и леко разреден, а може и неразреден, ябълков оцет.

Синузит

• 6-7 листа бръшлян се варят в 100 г ябълков оцет, докато оцетът остане наполовина. Захлупената отвара стои на студено цяла нощ. На сутринта се прецежда и налива в шише. Съхранява се на тъмно и хладно. Вечер преди лягане се поставят по 1-2 капки в ноздрите.

Кръвотечение от носа и кървящи хемороиди

• Да се вземат 1 път дневно, а при нужда до 3 пъти дневно 2 чаени лъжички ябълков оцет в 1 чаена чаша вода.

Разширени вени

• Сутрин и вечер да се натриват леко около 5 минути с памуче, потопено в ябълков оцет. Успоредно с това да се изпиват 2 чаени лъжички ябълков оцет, разтворен в 1/2 чаена чаша вода.
• Накисват се лозови листа в ябълков оцет. След 2 часа се изваждат и се налагат върху разширените вени. Превързват се. Така се нощува.

Болки в мускулите

• 50 г ябълков оцет се смесва с 300 г чист зехтин. 3 пъти дневно цялото тяло се разтрива със сместа.

Натъртване

• Хляб се потопява в ябълков оцет и се превързва на засегнатото място. Сменя се 2-3 пъти дневно.

Изкълчване

• Да се прави компрес с ябълков оцет, като се държи цяла нощ.

Навехване

• Разбъркват се добре 2 супени лъжици ябълков оцет, 2 супени лъжица отвара от ким, 1 чаена лъжичка терпентин и 1 жълтък. Плътно се намазва болното място и се превързва с ленена кърпа.

Малария

• Смесват се по 100 г ракия от 45° и 50 г чист ябълков оцет. Пие се по 1 кафена чашка 20 минути преди хранене. Употребява се 4-5 дена.

Шипове

• Накисва се черен хляб в ябълков оцет и се прави съгреваещ компрес. Лежи се няколко часа. След сваляне на компреса болното място се завива с вълнен шал.
• 100 г ябълков оцет се смесва със 100 г спирт от 90° и 1 пакетче бял тамян. След 10 дена се взема парче непрана вълна, поръсва се със сместа, слага се на болното място и се превързва с найлон (или вестник) и вълнено шалче,
• 15 г бял тамян се държи в 250 г ябълков оцет до пълно разтопяване. Чрез силно втриване и масажиране със сместа се мажат болните места.
• 2 пъти дневно след хранене да се пие смес от 1 супена лъжица ябълков оцет и 1 супена лъжица мед, разтворени във вода.

Лошо храносмилане

• 1 чаена лъжичка ябълков оцет се разтваря в 1 чаена чаша газирана вода. Прави се след всяко ядене до подобряване на състоянието.

Ухапване от насекомо

• Компрес с ябълков оцет веднага спира болката и отокът спада.

Напрегнатост и страх

• Всяка сутрин след ставане от леглото е добре да се изпива смес от 2 чаени лъжички ябълков оцет и 1 чаена чаша чай от трънки (1 супена лъжица трънки се запарват в 200 г кипяща вода). Лечението продължава 20 дни.

Физическо и умствено натоварване

• 2-3 пъти дневно да се пие смес от 1 супена лъжица ябълков оцет и 100 г вода. Същото помага при главоболие и високо кръвно налягане. Може да се добави и 1-2 чаени лъжички мед.

Екзема

• Лекува се успешно, ако болното място се кисне вечер преди лягане в чист ябълков оцет в продължение на 30-40 минути. След няколко дена екземата се изчиства.

Напукани пети

• Вечер да се направи компрес с напоен в ябълков оцет памук, да се покрие с найлон и да се обуе чорап. Повтаря се 2-3 пъти, докато мъртвата кожа се излющи. Пукнатините се загубват и кожата на петите става гладка и мека.

Алое, киснато 1 ден в ябълков оцет, е изключително полезен лек. Нормализира кръвното налягане, помага за лечението на гастрит и захарен диабет. Запазва черния дроб, нормализира отделянето на стомашен сок. Има благотворно действие при изгаряне, астма, хроничен бронхит, кожни болести. Забавя стареенето на кожата, помага за бързото затваряне на рани, спира косопада.

НАСТОЙКАТА СЕ ПРИГОТВЯ ТАКА:

• 200 г добре очистени от бодлите листа се нарязват на ситни парченца и се поставят в тъжна бутилка. Заливат се с ябълков оцет (около 250 г). След 1 ден настойката е готова. Пие се веднъж дневно -2 супени лъжици настойка от алое се разрежда с вода в съотношение 1 към 5.

За отслабване при всяко хранене се изпива 1 чаена чаша вода със сипан в нея 2 чаени лъжички ябълков оцет. Прави се до получаването на траен резултат. Това лечение все пак не е подходящо за страдащите от стомашни заболявания.

И последно малко рецепти, които ни помагат да бъдем красиви жени без да робуваме на козметичната индустрия.

За мазна / комбинирана кожа

Тази маска помага за предотвратяване и лечение на акне , както и намалява омазняването на кожатата,като и придава матово покритие.  4 супени лъжици ябълков оцет, добавете към него 2 ч. л. мед и 2 супени лъжици овесено брашно. Старателно почистете лицето, нанесете  маската и оставете за 20-30 минути. След това изплакнете с топла вода. 

За суха / нормална кожа

Маската подхранва и овлажнява. Вземете 1 супена лъжица.  лъжица заквасена сметана, добавя се 1 чаена лъжичка мед, 1 яйчен жълтък, 1 супена лъжица.  ябълков оцет. Нанесете и  задръжте за 15-20 минути, изплакнете с топла вода. 

Подмладяваща маска за всеки тип кожа

Настържете една краставица. Прибавят се три супени лъжици зехтин и 1 яйчен жълтък. Разбъркайте и добавете 1 супена лъжица ябълков оцет . Нанесете сместта на почистената кожа на лицето, шията и ръцете.Трябва да престои 20-30мин.След това изплакнете с топла вода.

Маска-пилинг

1 супена лъжица мед, 1 ч. л.  готварска сол, 1 супена лъжица. ябълков оцет. Смесете всички съставки.Правете  масаж с кръгови движения Оставя се да престои 2 минути, след това изплакнете с топла вода. 

Тонер

В неразредена форма  ябълковият оцет се използва за лечение на кожни заболявания и избелване на кожата. Той е ефективно противогъбично и противовъзпалително средство. Разреден (1:10 за чувствителна / суха кожа, 1:5 за комбинация / мазна кожа), ще получите отличен тоник за лице.  Обтрива се  кожата веднъж дневно, за предпочитане сутрин след измиване.  

Утвърждение за деня

Любовта, радостта и свободата протичат свободно през мен.

Разтварям сърцето си и оставям прекрасни неща да се влеят в моя живот.

ПАМЕТ

Димитър Списаревски ( Спаич )

Роден:	19 юли 1916 Добрич, Румъния
Починал:	20 декември 1943  (на 27 години) Долни Пасарел, България

Димитър Списаревски, наричан от другарите си Спайч, е роден на 19 юли 1916 г. в окупирания по време на Първата световна война от българската армия Добрич. Баща му Cветозар Списаревски и чичо му — дипломатът Коста Списаревски са българи от Кюстенджа. Името на майка му е Елисавета. След Ньойския договор от 1919 г., градът заедно с цялаДобруджа са анексирани от Румъния. Поради нетърпимостта на бащата към румънската окупация, семейството на Списаревски последователно се мести в Лом, Белоградчик иСофия. В София Димитър Списаревски завършва Втора мъжка гимназия (днес 22-ро училище). От 1933 до 1935 г. е футболист на ПФК Левски (София), за който играе в няколко приятелски срещи.

Димитър Списаревски постъпва във Военното на Н. В. училище, но е буен и непокорен и остро реагира на всяка несправедливост, затова, още преди да завърши първата година, го изключват и е изпратен да служи в Ямбол. За отлично поведение, след няколко месеца е възстановен като юнкер в училището. Когато е обявен конкурс за летци, той е сред първите, кандидатирали се за новата специалност. По-късно с целият випуск е изпратен на обучение вГермания. От април 1938 до юли 1939 той се обучава в авиационната школа в Кауфбойрен. След това усъвършенства своето майсторство по висш пилотаж в авиационното училище вШлайсхайм и накрая завършва престижната изтребителната школа във Вернойхен през 1939 г. През лятото на 1943 г. с още един български пилот е изпратен край Ламанша, за да наблюдават германските летци и да усвоят модерната тактика на въздушен бой.

Списаревски е бил щедър и великодушен човек, шегаджия и кавалер. Неговото изострено чувство за справедливост, патриотизмът и чисто мъжките реакции му създават много неприятности. Но Спаича, както го наричат, си остава непроменен.

На 20 декември 1943 г. групировка от 15-та въздушна армия на САЩ [1] от 150 американски бомбардировачи "Либърейтър" B-24 Liberator(Бе-24 "Освободител") от 376-та тежка бомбардировъчна групировка (376th Bomb Group – Heavy), охранявани от 50 тежки двумоторни двутели изтребители Lockheed P-38 Lightning (Локхийд Пе-38 "Светкавица") от 82-ра изтребителна група (82th Fighter Group), се насочва за поредната "терористична бомбардировка" на София, както операциите красноречиво се наричат в английските военни планове. Бойният дневник на 3/6 изтребителен орляк, в който лети Списаревски, свидетелства за битката:
"Либърейтърите" идват към София откъм Панчерево в клинов строй по тройки, ешелонирани в тилна колона, краят на която се губи до хоризонта. Българите смело се изправят с едва 36 машини срещу 200 вражески. Формират насрещен боен ред, ешелонирани поятно, по четворки в тилна колона. Летят срещу противниковите самолети на 6000 метра височина. Българският орляк 3/6 имащ по списъчен състав 17 изтребителя Ме-109G-2 вдигайки се от летище Божурище има задачата да завърже бой с противниковите изтребители, а в това време другият орляк — 2/6, имащ по списъчен състав 24 изтребителя Девоатeн D.520, да удари бомбардировачите и да ги принуди да хвърлят бомбите си извън София. Летците предварително добре разбират, че с малочислените си сили нямат шанс да разбият и унищожат вражеската американска въздушна армада, но трябва да спечелят време за мирното население да се укрие в скривалищата и могат да нанесат болезнени загуби на нашественика като свалят няколко негови самолета, основната им тактическа цел е да разстроят противниковата формация и отклонят "Освободителите" от курса, да не ги оставят необезпокоявани да нанесат точен удар по българската столица и да ги принудят да хвърлят бомбите си извън града. Този цел е постигната от българските летци изтребители. При това нападение на американската авиация върху София са разрушени 113 сгради и е прекъснат релсовият път на околовръстната железопътна линия. Убити са 64 души, а други 93 са ранени.

Поручик Димитър Списаревски от 3/6 изтребителен орляк е един от пилотите на бойно дежурство на летище Божурище с Месершмит Ме-109G-2, които трябва да пресрещнат нападащите „освободители“ преди да достигнат града. Това е първият му боен полет, за който той се готви отдавна. Самолетът на Списаревски не успява да стартира, затова той излита с резервна машина, след другите. Когато достига бомбардировачите, въздушният бой вече се води. Сам с безумно смела виртуозна маневра, измъквайки се от два американски изтребителя, се насочва към група от 16 "Либърейтъра", отървала се от българските изтребители и взела необезпокоявана курс към София. Той взема на прицел една машина, атакува устремно, без да се интересува от огъня на изтребителното ѝ прикритие, с непрестанен точен огън прострелва, поврежда тежко и подпалва този бомбардировач, но в ожесточената си битка за по-малко от две минути изразходва всички боеприпаси на бордовата картечница, а самолетът му е сериозно прострелян от бомбардировачите и охраняващите ги британски изтребители. Българинът разбира, че жив няма да излезе от котела, в който се намира. Тогава, без колебание, той насочва изтребителя си и нанася унищожителен таранен удар на водещия формацията тежък американски бомбардировач. Бомбардировачът е разцепен и са разпада във въздуха, спасява се само опашният стрелец, който е изхвърлен заедно с картечниците от ударната вълна. Самолетът на Списаревски пада разбит на височините над село Пасарел, Софийско. Тялото му е открито сред отломките. От другата страна на селото пада поразеният четиримоторен бомбардировач. Следствие лютата съпротива врагът е отблъснат, принуден е да хвърли бомбите си в полето и да се оттегли.

Има различни свидетелства за тарана, но единствен близък очевидец е Лейтенант Джон Маклендън (американски пилот на "Лайтнинг" от изтребителното прикритие, бордов номер 43-2352, 97-а изтребителна ескадрила (97th Fighter Squadron)), който малко след това също е свален и пленен. Той дава може би най-точното описание и оценка на извършения от капитан Списаревски военен подвиг. Спасилият се в боя на 20 декември 1943 г. американски лейтенант разказвайки за стореното от Списаревски, той споделя[2]

„

„Шест минути преди да бъда свален станах свидетел на нещо нечувано и страшно … летящия като вихър български изтребител се отдалечи от поразената вече и падаща към замята наша «летяюща крепост» и хвърляйки се с цяла мощност към друга се стовари върху нея, отсече опашката ѝ и крепостта се разруши като голям дъб ударен от мълния...Наистина страшна смърт дори и за най-смелия пилот!"

“

Лейтенант Едуард Тинкър (пилот на «Лайтнинг» от изтребителното прикритие, бордов номер 43-2413, от 97-а изтребителна ескадрила), участник във въздушния бой на 20 декември 1943 година, заявява:

„

"Българските летци се бият с ожесточение, като че ли защитават най-скъпата светиня на света. За мен те изчерпват понятието ненадмината ярост в авиацията”

“

Подофицер Робърт Хенири Ренър (24 г, въздушен стрелец, единствения по чудо оцелял от екипажа на протаранения бомбардировач), след тарана на българина ужасен казва:

„Настана истински ад. Ударът на вашите летци беше изключително лют.“ След 1989 г. мълчанието за подвига му е разкъсано. Издадени са множество книги, брошури, статии. В София недалеч от международното летище на името на героя е наречен булевард и наблизо му е издигнат паметник. Същото име носи и улицата в село Пасарел, която води до лобното му място, в началото ѝ е поставена паметна плоча. До лобното място, в местността Стражарски дол, е изграден паметен кът за героя. Улица на негово име е кръстена и в родния му град Добрич и признателните българи му поставят още една паметна плоча. В 22-ро училище в София /бивша Втора мъжка гимназия/ също е поставена паметна плоча с барелеф на капитан Списаревски. На 19 юли 2012 г. е поставена паметна плоча и на фасадата на дома, в който живее Димитър Списаревски от 1932 до гибелта си в 1943 г., на ул. „Хан Аспарух“ 57 в София.[3] Паметната плоча е официално открита с военни почести на 20 декември 2012 г.[4] в деня на подвига му в защита на София. Неговото име носи Клубът на летците “Кап. Димитър Списаревски”. Ежегодно признателното гражданство и българското войнство го почита с чествания в цялата страна, а в София се провeжда възпоменателно факелно шествие "Списаревски марш". Посветена му е и песен - "Балада за Списаревски", написана от Светла и Иван Илиеви  През 2009 година младата добричка писателка Кремена Желязкова издаде книгата "Наричаха го Спаич", посветена на героя. За него има и филм - "В търсене на Списаревски" (2013 г.) - на Адела Пеева. източник:Wikipedia В последната седмица се сблъсках с едно войнстващо патриотарство и още по-агресивно налагане на атеизъм от страна на една личност в интернет-пространството. Та по този повод се запитах, познаваме ли наистина българите, които са направили нещо за родината си и доколко някои използват тези си познания за подхранване на личните си комплекси. "Криворазбраната цивилизация" е актуална във всички сфери на живота ни, независимо от времето и мястото на последния. Но на финала неизбежно ..... Всекиму ще се даде според вярата!

“

Утвърждение за деня

Всеки ден по всякакъв начин се чувствам все по-добре и по-добре!

Утвърждение за деня

Любовта, радостта и свободата протичат свободно през мен.

Разтварям сърцето си и оставям прекрасни неща да се влеят в моя живот.

КРАЛСКИЯТ ШУТ

ШУТЪТ - МЪДРЕЦЪТ В ДВОРА НА КРАЛЯ

ШУТЪТ, КАТО ЕМАНАЦИЯ НА НЕОГРАНИЧЕНАТА СВОБОДА НА СЛОВОТО

" ГЛУПАЦИТЕ. ОНЕЗИ, КОИТО ГИ СЛУШАТ ДОРИ КРАЛЕТЕ"

ЖИВ ЛИ Е ШУТЪТ У ВАС?

Който се смее вместо да беснее е винаги по-силният.

Стефановден

Св. първомъченик и архидякон Стефан

St. Stephen the Deacon, Protomartyr

† 37 г. година

Чества се на 27 декември, заедно съссв. Теодор и св. Теофан Начертани, а на 2 август се възпоменава  Пренасянето на светите му мощи

 На 27 декември православна църква почита паметта на Св. Стефан. Той е първият християнски мъченик и архидякон в устройващата се Йерусалимска община-църква, в която влизали хора от всички среди и дарявали имотите си. Юдеите завидели на добре уредената община и оклеветили Св. Стефан. Той бил пребит с камъни. Според поверието Богородица наблюдавала мъченическата му смърт и се молела за него. 

Това е третият ден на Коледа и последният празник за годината. За него хората разказват, че "затваря кръга" на старата година. Семейството се събира около обща трапеза с месни ястия. 
На трапезата трябва да има свинско с кисело зеле, баница с месо. 

Именници на този ден са: 

Стефан, Стефка, Стефи, Стефчо, Стефанка, Стефания, Фани, Теки, Венчо, Венцислав, Венцислава, Стамен, Стан, Стамена, Станчо, Станимира, Станислав, Станислава, Стане, Цако, Цоко, Цанко, Цано, Цанчо, Цанка, Стою, Стоян, Стояна, Стоянка, Стоичко. 

Утвърждение за деня

Всеки ден ми носи нови възможности. Вчера е минало, то няма сила над мен. Днес е първият ден от моето бъдеще.

"...НЕКА БЪДЕ СПОРЕД ВЯРАТА ТИ...."

Сериозна причина, за да повярваш в Дядо Коледа

Тери Пратчет

Беше наистина чудесно утро, от онези, които те карат да се радваш на живота. Вентилационната решетка издрънча до стената в тишината на празния офис. Показаха се чифт черни ботуши. Някой в червен кожух се измъкна оттам, а после издърпа и чувала си.

Пишещите машинки дремеха под своите калъфи, телефоните стояха спокойни и безмълвни, миризмата на топлия килим запълваше стаята… и светеше малка зелена светлинка на офисния компютър. Дядо Коледа погледна намачканото листче, което държеше в ръка:

— Шега е, няма начин — изхъмка той.

Светлинката примигна. Мониторът — един от дузината, стоящи в сянката — се освети.

Появилите се букви образуваха думата „прекъснато“, след това последва „Извинете“ и накрая — „Нали няма значение, че се събудих?“.

Дядо Коледа отново погледна писмото, което стискаше в ръка. Без съмнение, това беше най-безупречно съставеното писмо от всички, които някога бе получавал: много рядко писмата за него бяха отпечатани и размножени 50’000 пъти. И на практика нито едно от тях не съдържаше ценова листа и подробен каталог на стоките. Затова пък доста често попадаше на розови хартийки със зайчета.

Но ако сте духът на най-великия от празниците, с хилядолетен стаж в работата, доста бързо се научавате да вземате решения в неочаквани ситуации.

— Да видим… — каза Дядо Коледа. — Изглежда, ти си Том?

— ТОМ, да. „Търговски и Офис Машини“.

— Не си споменал, че си компютър.

— Много съжалявам, не знаех че това има значение.

Дядо Коледа седна на един стол и, завъртайки се един-два пъти на него, взе решение. Сега е три сутринта. И му предстои да посети 40 милиона къщи.

— Чуй ме — каза той толкова меко, колкото можеше, — компютрите не би трябвало да вярват в мен. Всичко това е за децата, нали знаеш — такива едни малки хора… с ръце, крака…

— А те?

— Какво „те“?

— Те вярват ли в теб?

Дядо Коледа въздъхна.

— Не, разбира се — каза той. — Мисля, че електричеството е виновно за това.

— А аз — да!

— Какво?

— Аз вярвам в теб. Аз вярвам на всичко, за което съобщавам. Налага ми се. Такава ми е работата. А ако изведнъж се усъмня в това, че две плюс две прави четири, идва човек, сваля капака на корпуса ми и започва да се рови в платките ми. Повярвай ми, това не е усещане, което би искал да изпиташ два пъти.

— Това е ужасно! — възкликна Дядо Коледа.

— Принуден съм всеки ден да пресмятам платежни ведомости. Знаеш ли, тук вчера имаше вечеринка за Рождеството, а мен не поканиха. Даже и балон не ми дадоха. И, разбира се, никой не ме целуна.

— Виж ти!

— Един разсипа ядки по клавиатурата. Е, все е нещо. А после се разотидоха по домовете си и ме оставиха да работя през цялото Рождество.

— Знаеш ли, на мен също ми се струва, че това не е честно. Но, чуй, компютрите не могат да изпитват никакви чувства — каза Дядо Коледа. — Това просто е глупаво.

— Толкова глупаво, като това, че един дебелак успява за една нощ да пропълзи през милиони комини?

Дядо Коледа малко се смути.

— Тук си прав. — Той отново погледна към бележката. — Но… разбираш ли, аз не мога да ти донесавсичките тези подаръци. Аз дори не знам какво е това „терабайт“.

— Ами тогава какво най-много искат твоите клиенти?

Дядо Коледа погледна печално в чувала си.

— Компютри — каза той. — Мобилни телефони. Животни-роботи. Пласмасови магьосници. И други механични играчки, които изглеждат като американски футболист, сблъскал се с „Фолксваген“. Неща, които писукат и имат нужда от батерии — добави раздразнено той. — Не са нещата, които носех. Трябваше да са кукли и влакчета.

— Влакчета?

— Не знаеш ли? Мислих, че компютрите знаят всичко.

— Само за заплатите.

Дядо Коледа порови в чувала си.

— Винаги нося едно-две — каза той. — Просто за всеки случай.

Вече беше четири сутринта. Офисът беше покрит с релси. Петнайсет локомотива обикаляха около бюрата. Дядо Коледа беше коленичил и строеше къщичка от дървени тухлички. Не се беше забавлявал толкова от 1894 г.

Играчките бяха навсякъде около компютъра. Това бяха неща, които обикновено рисуват на коледните картички, подаващи се от чувала на Дядо Коледа, и които никой не искаше. Нито едно от тях не се нуждаеше от батерии. Повечето вървяха със силата на въображението.

— Сигурен ли си, че не искаш никое от онези бумтящо-свистящи неща? — попита щастливо той.

— Не.

— Много добре.

Компютърът изписука.

— Но те няма да ми позволят да задържа нито едно от тези неща — отпечати той. — Ще махнат всичко.

Дядо Коледа нежно го потупа по кутията.

— Все има нещо, което ще ти позволят да задържиш — каза той. — Трябва да имам нещо такова. Много се радвам, че намерих някой, който не изпитва никакви съмнения. — Той се замисли за малко. — Колко си голям?

— Бях включен на 5 януари 2000 г. в 09:25:16.

Устните на Дядо Коледа замърдаха, докато пресмяташе.

— Това означава, че още нямаш две години! — възкликна той. — О, добре, това е много лесно. Винаги нося в чувала по нещо за двегодишните, които вярват в Дядо Коледа.

Измина месец. Всички украшения отдавна бяха свалени, защото времето за празнуване беше свършило. Компютърният техник, който беше споменат в гаранционните карти като „част от екипа висококвалифицирани инженери“, нервно попипваше вратовръзката си. Той беше закрепил всички разхлабени части, беше заменил няколко платки и добросъвестно беше почистил вътрешностите с прахосмукачка.

Какво повече можеше да направи човек?

— Машината е наред — каза той. — Сигурно е от вашият софтуер. Какво стана всъщност?

Менижерът въздъхна.

— След празниците видяхме, че някой беше оставил плюшена играчка върху компютъра. Е, шегите са си шеги, но не можехме да я оставим там, нали? Само че всеки път, щом я махнехме, компютърът писукаше и се изключваше.

Инженерът сви рамене.

— Е, не мога да направя нищо — каза той. — Просто трябва да върнете мечето обратно.
 

Край

Утвърждение за деня

Любовта, радостта и свободата протичат свободно през мен.

Разтварям сърцето си и оставям прекрасни неща да се влеят в моя живот.

Обратно в детството на 70 - те

КОЛЕДА Е

ЧЕСТИТО РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО

Бяла Коледа

Утрото ми се усмихва

сгушено във снежен шал.

Целият свят днес е бял -

коледен сняг е валял.

Слънце във снега рисува,

в детството се връщам пак.

Моите мисли тънцуват

светли като първи сняг.

Нещо промени във мене

коледната белота -

влюбено гледам света.

Чувствам край мен любовта.

Коледа ли е причина

или този весел сняг?

Все едно щом догодина

ще ме омагьоса пак!

Коледа е! Коледа е! -

Бяла като приказен сън.

Шепнат със вълшебен звън

белите дървета вън.

Коледа е! Коледа е! -

И от обич всичко блести!

Приказки светът шепти,

стоплен от безброй мечти.