Упражнение на седмицата

Дясната ръка право напред. Палецът на дясната ръка хваща малкия пръст на същата ръка, пуска го; след това палецът и безименният се допират, отпускат се; после, палецът и средният и най-после, палецът и показалецът се отпущат. Педята широко си отваря. 
Палецът, малкият пръст и показалецът се съединяват, след това и безименният се присъединява, само средният пръст остава прав, после и той се присъединява. След това показалецът се отделя, после средният, безименният и малкият, ръката се слага отпред на масата. 
Същото се прави и с лявата ръка. 

Като правите тия упражнения, умът ви трябва да се концентрира в пръстите. Всеки един пръст е свързан с известни течения, за пример вие искате да образувате в себе си една черта на достойнство и благородство. Ако искате да работите над ума си, съединете палеца и показалеца си много бавно, а другите пръсти да останат свити. Съсредоточете ума си върху тази група пръсти (палецът и показалецът съединени). 
Искате да развиете самосъзнанието, съединете палеца и средния пръст и ще възприемете онази необходима енергия, която ще въздейства на съзнанието ви. 
Искате да развиете изкуството, обичта към Природата, съединете безименния с палеца. 
Искате да бъдете тактични, ще съберете палеца и малкия си пръст, защото някой път вие постъпвате нетактично, сприхави сте. 
Сутрин и на обед ще правите това упражнение и ще видите какво влияние ще окаже. Това са елементарни упражнения. 

Тия упражнения може да ги употребите и за възпитание на децата си. Ще кажете на детето си: „Ха, татовото, ха да направим едно упражнение“. Някой път майката не може да умири детето си. Ще вземе да направи това упражнение с детето си и то ще се умири. Някой път се скарате вкъщи. Ще правите упражнението с пръстите, то е свирене, и ще се свърши работата. Едно отлично упражнение е то. Ако някой път не си разположен духом, прави това упражнение и ще видиш, че няма да минат 5–10 минути и ти ще имаш едно прекрасно разположение на духа,

Утвърждение за деня

Съботни мисли

Животът е една една безкрайна люлка. Ту сме горе, ту сме долу, а най-често в движение между двете точки. И когато за пореден път стигнем "долу" трябва да имаме силата да се преборим с мисълта, че ще останем там завинаги. Защото това е най-нормалната човешка реакция. Мрачните мисли се настаняват в съзнанието ни сякаш много по-лесно от светлите, радостни и усмихнати усещания.
Учат ни, че щом изпаднем в подобно състояние, трябва максимално бързо да се опитаме да го заменим с друго - позитивно, добро усещане. А може би не е толкова лошо да се наплачем, да изпуснем малко парата, за да не гръмне системата. Не знам къде е истината. Лесно е да го напишеш, да даваш умни съвети, но никой досега не е успял да влезе в мислите и чувствата на друг. Е тогава, как да даваш правила за справяне с една или друга ситуация, когато всеки има собствена пътечка в живота. Не, не ме разбирайте погрешно! Не съм против правилата. Цялата Вселена се подчинява на едни правила и закони и аз, като частица от нея дори и не мога да си помисля, да ги променям или отричам. Но търся истината, най-добрата пътечка за себе си, за моята душа, моят дух, онова, което ме прави различна от всички останали и едновременно с това еднаква с тях, доколкото всички сме пламъчета от огромния Божествен огън, наречен Живот.

В духа на днешното Утвърждение, и аз вътрешно отказвам да се чувствам безпомощна, въпреки че, точно това е чувството, което ме е завладяло последните два дни. Там е работата, че не мога да се боря с него, нито пък да го заместя с усмивки. Ще се оставя да си го изживея докрай и после, когато съм изцедила и последната капка от чашата с огорчение, ще се опитам да си я напълня с нещо по-вкусно.

Прости ми Господи!